О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 30.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1139 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „О” А. чрез юрисконсулт Н. И. срещу решение от 02.07.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, въззивно отделение, ІІ Д въззивен състав по гр.д. № 1723/2008 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна – М. М. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с обективно съединени искове от М. И. М. срещу ”О” А. на основание чл.232 ал.2 предл.1-во ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът претендира неплатен наем за ползван от ответника магазин и договорна неустойка за забава на неплатения наем по чл.92 ЗЗД. Исковете са уважени частично – съответно за 619.13 лв. и 1857 лв. като са отхвърлени до пълните предявени размери. Решението на СРС е оставено в сила от СГС. Съдът е приел, че отношенията между страните са по договор за наем, като ответникът – наемател не е заплатил наемна цена за м. юли 2006 г., поради което искът по чл.232 ал.1 предл.1-во ЗЗД е уважен за този период, като наемната цена е намалена с 10% /чл.12 от договора/.важен частично е и искът по чл.92 ал.1 ЗЗД с оглед забавата в плащането на наема и уговорената от страните в наемния договор неустойка за наемателя.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си визира следните въпроси: 1. Налице ли е неизпълнение на задължението по един граждански договор в случай на прихващане на дължимата сума с дадения при сключване на договора на кредитора депозит? 2. З. ли присъждане на неустойка от решаващият съд само от наличието на неустоична клауза по договора или следва да се съобразят и други предпоставки както на чл.92 ЗЗД, така и предвидените от страните в сключеният между страните договор?
Т. формулираният първи въпрос, включващ възражение за прихващане като част от изпълнението, не е обсъждан и решаването му не е обусловило изхода на спора – видно от мотивите на СГС, посочени по-горе. Решаването на вторият въпрос, така както е формулиран, е от значение за спора в обжалваното решение. Въпросът насочва към съотношението на общото, законово определение на неустойката в чл.92 ал.1 ЗЗД и конкретно договорените от страните предпоставки и размер на конкретна неустойка в конкретен договор, съобразени от СГС. Това съотношение в случая не води до противопоставяне, а до конкретизиране. Но и за двата въпроса не е налице допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбите на чл.232 ал.1 предл.1-во ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД са ясни, по тях има достатъчно съдебна практика, касаторът не излага никакви съображения за необходимост от ново тълкуване или допълнително такова, а свързва наличието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само с неправилно приложение на чл.232 предл.1-во и чл.92 ал.1 ЗЗД, което не обуславя наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2009 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ Д въззивен състав по гр.д. № 1723/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.