О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София 01.06.2009 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 83 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. ”Л” Л. Г. Й. , гр. В. срещу решение №198/22.10.2008г. на В. окръжен съд, постановено по в.т.дело №324/2008г., в осъдителната му част. Касаторът счита, че въвзивният съд неправилно е приел, че не съществува задължение за комисионера да уведоми писмено доверителя за забавяне при сключване на договора за продажба и е приел, че посредника е изпълнил точно и в срок задълженията си. Посредникът, твърди касаторът, трябва да получи възнаграждение в размер, съответен на извършената работа. Искането е за отмяната на решението в осъдителната част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът на ищеца. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи като основание за допускане касационно обжалване на решението чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “Б” Е. , гр. В. не взема становище по изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението и по основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение провери заявените в жалбата основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна във въззивно производство, поради което ще следва да бъде разгледана като процесуално допустима.
Въззивният съд е уважил иск по чл.79 ЗЗД срещу касатора за заплащане на уговорено възнаграждение по договор за посредническа поръчка от 26.03.2007г., поради изпълнение от страна на довереника “Б” Е. на задължението да намери купувач на имота на доверителя Е. и да изготви документите за изповядване на сделката пред нотариуса. Що се касае до възражението на ответника, че се дължи само част от уговореното възнаграждение защото изповядването на сделката се е забавило с една седмица от уговорения в предварителния договор срок, въззивният съд е приел, че се дължи изцяло уговореното възнаграждение, защото забавата е по вина на купувача, а не по вина на посредника. Направен е извод, че продавачът /ответника/ не е възразил при изповядване на договора пред нотариуса за забавата, с действията си е изразил съгласие с продажбата, подписал е договора, с което са били признати за изпълнени задълженията на посредника по договора от 26.03.2007г.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и той трябва да е обусловил решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт. На проверка подлежат правните изводи на съда. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В разглеждания случай касаторът не е посочил същественият правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд за уважаване на иска на ищеца, а развива съображения за задълженията на комисионера и на търговския посредник, каквито правни фигури не са приети от въззивния съд, като се позовава на решения на ВКС. Не посочването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решаван противоречиво от съдилищата, или решаването на който да е от звачение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Без посочване на съществения правен въпрос не може да се прецени наличието на допълнителните основания за допускане касационно обжалване, каквито са противоречивото му решаване с практиката на ВКС и на съдилищата, както и за значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В заключение не са налице основанията на закона-чл.280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба на Е. ”Л” Л. Г. Й. , гр. В.
В. от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №198/22.10.2008г., постановено по в.дело №324/2008г. на В. окръжен съд, гражданско гражданска колегия, в обжалваната му осъдителна част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: