Определение №327 от 11.3.2014 по гр. дело №6178/6178 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 327
София, 11.03.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6178 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Т. М., против въззивното решение № 206 от 23 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 65 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2013 г., с което е обезсилено решение № 639 от 2 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 337 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г. за отхвърляне на предявения от дружеството иск против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата от 25100 лева, предявен частично от 103256 лева, обезщетение за имуществени вреди, както и 5493,77 лева лихва за забава, и в полза на ответника са присъдени разноски. Решението е постановено с участието на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], като помагач на ответника.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено процесуално нарушение. Заявено е, че вредата винаги настъпва по отношение на собственика на вещите – дори и ако съдебният изпълнител разпореди вещите да бъдат предадени на взискателя и пазачът заяви, че по някакви причини те вече на се намират в негово съхранение, вредата винаги ще настъпи за собственика длъжник, а взискателят няма да загуби съдебно установеното си и присъдено вземане, а ще го удовлетвори по друг начин, не чрез конкретните липсващи вещи. Сочи се, че съдът е поставил възникването на качеството „субект” на вредата в зависимост от развитието на съдебния или изпълнителния процес, като за да бъде конкретизиран този субект, е необходимо изрично разпореждане на съдебния изпълнител, насочено към собственика на вещите или към взискателя, не е взето предвид писмото от пазача за това, че съхранява по-малко от предаденото му количество вещи, поради което е нелогично съдебният изпълнител да нареди предаването на вече липсващи вещи от пазача, като едва от този акт да се идентифицира увреденото лице. Само при бездействие на длъжника, а не като следствие на разпореждане на съдебния изпълнител, кредиторът може да реализира имуществените му права от свое име чрез предявяване на иск по чл. 134 ЗЗД срещу пазача. Изтъква се, че собствеността върху движимите вещи не е била спорна, че е спазена процедурата по предаването им за пазене, както и че в последствие е съхранявал с 157180 кг чугун по-малко; вредата не би била налице, ако пазачът бе положил грижа на добър стопанин. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се търси отговор на въпросите: в кой момент настъпва вредата за собственика на вещите – длъжник по обезпечението: непосредствено след изрично изявление на пазача, назначен по реда на чл. 470 ГПК, че съхранява по-малко количество движими вещи от предадените му за пазене или едва след изрично разпореждане на съдебния изпълнител да бъдат предадени тези липсващи вещи от пазача на собственика – длъжник; може ли субект на вредата, изразяваща се в липса на дадените за пазене движими вещи, допусната от пазача им, назначен по реда на чл. 470 ГПК, да бъде кредиторът по обезпечението – взискател, респективно ще се освободи ли длъжникът от задължението си към взискателя при такива липси или последният ще има право да удовлетвори вземането си от друго имущество на длъжника; при липса на движими вещи, допусната от пазача им, назначен по реда на чл. 470 ГПК, може ли кредиторът – взискател да предяви иск срещу пазача по чл. 45 и сл. ЗЗД на свое собствено основание (като лично претърпял вреда), или може да упражни правото си на иск само по реда на чл. 134 ЗЗД. Допускането на касационното обжалване се търси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н. Н., в отговор на касационната жалба, приподписан от юрисконсулт М. Б., излага доводи за неоснователността й.
Третото лице помагач [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя А. Т., чрез процесуалния си представител адв. О. М., поддържа становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът прием, че по наложен запор върху движими вещи като обезпечителна мярка, на ответника като пазач било предадено точно определено количество чугун, като след време пазачът уведомил ищеца, че вероятно вследствие престъпно посегателство намиращото се количество чугун при него е по-малко, пазачът отказал да заплати на ищеца-длъжник липсващото количество чугун. Сочи се, че отговорността на пазача, когато той е назначен да пази движими вещи, върху които е наложен запор като обезпечителна мярка, възниква в зависимост от това какво е разпореждането на съдебния изпълнител кому да се предаде вещта. Ако ищецът по обезпеченото исково производство получи осъдително решение и като взискател поиска събиране на вземането си от продажба на запорираните вещи, пазачът, при непредаването им, ще носи отговорност спрямо взискателя. В случай на отхвърляне на иска и при отмяна на обезпечителната мярка, вещите се предават на собственика ответник по обезпечението и в този случай би възникнала отговорност на пазача към собственика. Заключено е, че липсва правен спор в настоящия случай, тъй като липсва разпореждане на съдебния изпълнител вещите да се предадат на собственика им – запорираните вещи са още под разпореждането на съдебния изпълнител и по силата на запора не могат да се предадат на собственика им.
К. съд намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставените от касатора правни въпроси, тъй като разрешаването им не е обусловило изхода на спора.
В обжалваното решение липсва заключение на съда по въпроса към кой момент настъпва вредата за собственик на запорирани вещи. Изложените съображения касаят отговорността на пазача в случай, че обезпеченият иск бъде уважен или отхвърлен. Съдът приема не липса на вреда, а липса на правен спор – поради наличието на обезпечителна мярка запорираните вещи не могат да бъдат предавани на собственика им.
Вторият правен въпрос е отново базиран на виждането на касатора, че е налице вреда, изразила се в липса на дадени за пазене движими вещи, допусната от пазача им. Освен липсата на заключение в този смисъл, както е посочено по-горе, касаторът търси тълкуване извън конкретните факти по спора, поради което не може да се приеме, че разрешаването на подобен правен въпрос ще доведе за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото в контекста на разглеждания спор. Същото следва да се приеме и по последния правен въпрос. Какви са възможностите пред кредитора – взискател за предявяване на иск при липса на движими вещи, е извън предмета на делото, и отново следва да се отбележи, че поставеният въпрос не визира обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. В случая касаторът не е поставил обуславящия изхода на делото въпрос обстоятелството, че по силата на запор вещите са под разпореждане на съдебния изпълнител, пречка ли е от страна на собственика им да се претендира равностойността на липсващи вещи. Тъй като подобен правен въпрос не се поставя, съобразно задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 1/2009 г., т. 1, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 206 от 23 юли 2013 г., постановено по в.гр.д. № 65 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2013 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top