1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 14.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2914 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Г. срещу Решение № 1315 от 25.06.2014г. по в.гр.д.№ 1491/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска до размер на сумата 40 000лв., Г е осъден да заплати В. И. Д., на основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ сумата 40 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно произшествие от 16.01.2012г. от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 30.06.2012г. Решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер е потвърдено. То не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на въззивния съд относно начина на определяне на дължимото обезщетение при прилагане разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, обусловило и нарушаване на принципа на чл.52 ЗЗД. Поддържат се всички касационни основания за отмяната му по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за изменението му и намаляване на обезщетението му поради принос на пострадалата в размер на ?. Становището е, че съдът неправилно е определил поведението на пострадалата като „случайно” и неправилно е отрекъл тезата на касатора за безвиновно съпричиняване поради неполагане на дължимата грижа към собствената на ищцата сигурност. Поддържа се, че при наличие на свободни места в тролейбуса, поведението на пострадалата да пътува права е довело до невъзможността да запази равновесие, което е лична преценка, но вредоносният резултат не би настъпил ако се е возила седнала, така, както останалите пътници, сред които тя е единствената пострадала. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е посочено буквално, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е в противоречие с практиката на ВКС- т.7 на ППВС 17/63г., Решение № 159 от 24.11.2010г. по т.д.№ 117/2009 на 2 т.о., а пререшаването на спора в касационната инстанция е от значение за точното и еднакво прилагане на закона, особено когато се тълкува противоречиво от съдилищата. Касаторът намира необходимост „предвид особено важното значение на отношенията, свързани с режима на ЗЗГО, да се създаде практика, която да доведе до точното и еднакво прилагане на закона”.
В писмен отговор пълномощникът на В. И. Д. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Поддържа се, че е предстояло да слезе от тролейбуса на следваща събитието спирка, поради което приближила врата и се е държала за специалния лост в близост до стълбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да отмени решението в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 40 000лв., въззивната инстанция е съобразила безспорния между страните факт, че ищцата като пътник в тролейбус с инв.№ 2107, движещ се по линия № 9 по [улица]с посока от [улица]към [улица], в района на кръстовището с [улица]паднала на пода поради предприето аварийно спиране. Безспорен е бил и фактът, че аварийната маневра е следствие на отнемане предимството на водача на тролейбуса от неизвестен автомобил, внезапно излязъл от [улица], както и че образуваното срещу водача на общественото превозно средство досъдебно производство е прекратено по съображения, че деянието му е случайно-попада в хипотезата на чл.15 НК, а вина има неустановеният водач. При тези данни е обоснован извод за ангажиране отговорността на фонда на основание чл.288,ал.1,т.1 КЗ, който следва да заплати обезщетение вместо виновния водач на неизвестното мпс, чието поведение е довело до настъпването на произшествието-до рязкото спиране на тролейбуса, падането на ищцата и нанасяне на телесни увреждания, които действия от обективната действителност са в причинна връзка. Обсъдени са установените от медицинската експертиза травми: мозъчна контузия, травматичен кръвоизлив до меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана в теменната област, хематом около дясното око, извършената операция на черепа за отстраняване на хематомите и появата на трайно увреждане посттравматичен церебрастенен синдром и пет месечната продължителност на лечението. При тези данни е счетено, че справедливото съобразно критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 40 000лв. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е счетено за неоснователно по съображения, че събитието-аварийното спиране е случайно; това, че тя е била права в автобуса не е поведение, за което е приложима последицата на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Становището на състава на ВКС, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване произтича от липсата на поставен въпрос с характеристиката на правен по смисъла на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК. Необосноваването на такъв въпрос е достатъчно основание за отричане допустимостта на факултативния касационен контрол, както ВКС не е длъжен да го изведе от твърденията на касатора и сочените от него факти и обстоятелства. Несъгласието на страната с изводите на съда при обсъждането на релевантните за спора факти не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Поради липсата на въпрос с характеристиката на правен ВКС не дължи обсъждане на посочената от касатора допълнителна предпоставка, а и очевидно е неразграничаването и смесването на основанията по т.1 и по т.3 на чл.280 ГПК. С обжалваното решение е отречено пострадалата да е допринесла за настъпването на вредите и обективно да е създала с поведението си предпоставки и или възможност за настъпване на увреждането, поради което не е налице и противоречие с ТР № 17/63г. по въпроса за ирелевантността на вината на увредения. Изводите на САС не са несъответни и на изведеното в решението на 2т.о. на ВКС, че при обективното съпричиняване на пострадалия, намаляването на обезщетението не е обусловено от преценката дали то е виновно и противоправно.
С отговора по чл.287 ГПК е направено искане за присъждане на минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА. Искането е основателно-оказвана по делото адвокатска помощ на ищцата е безплатна, поради което за настоящото производство касаторът следва да заплати на пълномощника адв.Р. Ж. сумата 700лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1315 от 25.06.2014г. по в.гр.д.№ 1491/2014г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав в осъдителната част.
Осъжда Г. да заплати на адв.Р. Ж. с адрес София, [улица] сумата 700лв. на основание чл.38 ЗА.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.