О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
С., 19.06.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2658/2014г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], [населено място] срещу решение № 874 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 506/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на постановеното от Софийски окръжен съд решение № 194 от 05.12.2013 г. по т. д. № 169/2012 г., предявеният от Д. Х. Б. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 226 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.07.2012г. е уважен за разликата над 300 лв. до 15 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, което, с оглед квалификацията на получените от ищеца травми като леки телесни повреди, преценява като безпринципно, прекомерно и несъответстващо на претърпените вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, като обосноваващи допускане на касационното обжалване са поставени въпросите: „1. За критерия за определяне на „справедливо” по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди; 2. Следва ли при прилагането на чл. 52 ЗЗД съдът да се съобразява с ответника по иска дали е делинквент, застраховател, държавата по ЗОДОВ, работодател по КТ и т. н., или обезщетението се определя по общия принцип според вредата, а не според ответника; Защо срещу застрахователите се присъждат в пъти по-високи обезщетения отколкото срещу работодателите и лицата, извършили умишлени престъпления; 3. Как да се тълкува с оглед прилагането на чл. 52 ЗЗД израза „икономическата конюнктура в страната”, използван в р. № 59/29.04.2011 г. на ВКС-ІІ-ТО и израза „конкретните икономически условя”, използван в р. № 83/06.072009 г. на ВКС-ІІ-ТО – като обуславящи намаляване или увеличаване размерите на обезщетенията, с оглед глобалната икономическа и финансова криза, свиването на застрахователния пазар и тежкото състояние на икономиката, при увеличаваща се безработица и спадане на доходите на хората; 4. Защо и трябва ли съдилищата да присъждат по-малки суми срещу държавата по чл. 52 ЗЗД във връзка със ЗОДОВ и делинквентите по чл. 45 ЗЗД, на какъв принцип на правото почива това”.
Касаторът поддържа, че поставените от него въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на ВС/ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД – ППВС № 4/68 г., решение № 93 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г. о. ; решение № 59 от 29.04.2010 г. на ВКС, ІІ т. о. (без посочен номер на делото); решение от 04.10.2007 г. по гр. д. № 1182/2006 г. на ІV г. о.; решение № 633 от 01.11.2010 г. на ІV г. о. (без посочен номер на делото) и решение № 558 от 28.10.2010 г. на ІІІ г. о. (без посочен номер на делото).
Ответникът по касация – Д. Х. Б. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 11.08.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично обжалваното решение и да уважи предявения от Д. Х. Б. от [населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ до размер на сумата 15 000 лв., , въззивният съд е споделил изцяло изводите на първата инстанция, че в случая са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника Застрахователно дружество [фирма], [населено място] за причинените на ищеца неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания от травматични увреждания, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.07.2012 г., а именно: наличие на сключена с [фирма] застраховка „Гражданска отговорност” за причинилия произшествието товарен автомобил „Скания” с ДК [рег.номер на МПС] ; извършено противоправно деяние от страна на застрахования делинквент-водач на товарния автомобил, изразяващо се в застъпване и пресичане на непрекъснатата бяла линия, отделяща лентите за активно движение по автомагистралата от лентата за аварийно спиране, и извършване на активно движение в тази лента; вредоносен резултат /претърпени неимуществени вреди от ищеца – болки и страдания от травматичните увреждания/; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.
По отношение присъденото от първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5 000 лв. решаващият състав е преценил същото като занижено и несъответстващо на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД. С оглед характера и степента на уврежданията – мозъчно сътресение, довело до безсъзнание; рани по лицето; продължителността на периода, през който ищецът е имал главоболие и е продължил мъчително да изживява случилото се; младата му възраст – 21 години към датата на ПТП и обществено-икономическата обстановка през 2012 г., въззивната инстанция е счела като достатъчна да възмезди претърпените от ищеца болки и страдания сумата 15 000 лв., поради което му е присъдила допълнително сумата 10 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросите, свързани с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не могат да обосноват допускане на касационното обжалване предвид отсъствие на твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Видно от мотивите на въззивния акт, съдът е определил размера на дължимото на ищеца обезщетение в съответствие с указанията, дадени в цитираното постановление на ВС, като е съобразил специфичните за случая обстоятелства, а също и конкретните икономически условия в страната към момента на процесното ПТП, които съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ІІ т. о., решение № 60 от 29.04.2013 г. по т. д. № 3049/2013 г. на ІІ т. о. и др.) са един от критериите при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Що се отнася до обстоятелството, че при едни и същи критерии съдилищата определят различни размери на обезщетенията (в т. ч. в хипотезите, когато отговорността е на държавата по ЗОДОВ, на работодател по КТ или на делинквент по чл. 45 ЗЗД), следва да се отбележи, че това е резултат от разликата във фактите при всеки отделен случай, а не с оглед личността на длъжника, както неоснователно се твърди от касатора.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно предвид липсата на доказателства за направени такива в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 874 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 506/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: