О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 22.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1385 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение от 22.01.2015 г. по ч.гр.д.№3701/2014 г. на ОС Пловдив. С посоченото определение е оставено в сила определение от 10.11.2014 г. по гр.д.№7244/2014 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба на [фирма], по която е образувано гр.д.№7244/2014 г. на РС Пловдив.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът Д. Н. П. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от [фирма] срещу Д. Н. П. искове по чл.422 от ГПК за установяване съществуване на вземания – сумата от 4 484.74 лв. главница и сумата от 890.69 лв. лихва, произтичащи от договор за кредитна карта с договорен кредитен лимит, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Т.е. предявени са искове за установяване съществуването на вземания – главница и лихва, произтичащи от сключена между страните абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.7, пр.1 от ТЗ. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 10 000 лв., на основание чл.274, ал.4, вр.чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното определение не подлежи на касационен контрол.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 22.01.2015 г. по ч.гр.д.№3701/2014 г. на ОС Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.