3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
С., 23,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №282/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №170 от 06.03.12г. по ч.т.д.94/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №15526 от 26.10.2011г. по ч.гр.д.9219/2011г. на Софийски градски съд. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл.419, ал.1 ГПК не е преграждащо, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие т.е. не попада в предметния обхват на определенията подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, І т.о. е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение№15526 от 26.10.2011г. по ч.гр.д.9219/2011г. на Софийски градски съд, с което въззивния съд се е произнесъл по разпореждането на Софийски районен съд за незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 ГПК. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВКС, І т.о., че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Законосъобразно, съставът на І т.о. е отчел, че обжалваното пред него определение не попада в очертаните от нормата на чл. 274, ал.3 ГПК хипотези и поради това е изключено от касационен контрол, с оглед изчерпателното изброяване на случаите, при които такъв контрол е допустим. В този смисъл е и трайната еднозначна практика на ВКС, ТК.
Жалбоподателят не излага правни аргументи, подкрепящи лаконичното му оплакване, че атакуваното пред ВКС, І т.о. определение подлежи на обжалване, като не съставляват такъв аргумент оплакванията по съществото на процесуалния спор. Този извод произтича от това, че предмета на спор пред настоящия състав на ВКС се изчерпва с допустимостта на инстанционния контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определенията постановени по реда на чл.419 ГПК, спрямо който ирелевантни са отношенията между кредитор и длъжник, по повод задължението, което се претендира.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №170 от 06.03.12г. по ч.т.д.94/12г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: