1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
ГР. С., 25.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.11.2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №4902/14 г., намира следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на молбата на В. Я. от 11.06.14 г. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. №18241/12 г. на Варненски районен съд на осн. чл.303, т.4 ГПК. С посоченото решение е уважен предявеният от Е. и Т. Н. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.26, ал.2, вр. с чл.17 от ЗЗД, като е разкрита относителната симулация на договор за продажба на недвижим имот – ПИ №1165. Молителят намира, че това решение противоречи на друго влязло в сила между същите страни – по гр.д. №78/12 г. на Окръжен съд Варна, с което предявеният на същото основание и със същия петутим иск е отхвърлен като неоснователен. Легитимацията си в производството по отмяна на осн. чл.303, т.4 от ГПК молителят обосновава с качеството на частен правоприемник на ответника по иска – [фирма], който му продал процесния имот с договор по нот. акт №140/11 г., вписан на 21.10.11 г.
По допустимостта на молбата за отмяна, ВКС намира следното: В ППВС №2/77 г. е посочено, че под „същите страни“ по смисъла на чл. 231, б. „г“ ГПК, отм. / чл.303,т.4 ГПК/ следва да се разбират не само лицата, от чието име и срещу които се води делото, както гласи чл. 15, ал. 1 ГПК, т. е. ищецът и ответникът, а всички лица, по отношение на които решението според чл. 220, ал. 1 ГПК, отм. / чл.298 ГПК/ има сила на присъдено нещо.. Отмяна е допустима и когато второто решение е постановено по отношение на наследник или правоприемник (чл. 220, ал. 1 ГПК) на страна по първоначалното дело или на приобретател на спорното право (чл. 121 ГПК).
В случая и двете сочени за противоречиви решения са постановени между едни и същи страни, без участие на молителя. С първото от вл. в сила решения – по гр.д. №78/12 г. на Окръжен съд Варна, са отхвърлени исковете по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявени срещу [фирма] от първоначалните собственици на имота и съконтрахенти на дружеството по договора за продажба на недвижим имот, установяване на чиято нищожност се иска. С второто вл. в сила решение – по гр.д. №18241/12 г. на Районен съд Варна, е уважен искът на същите ищци срещу същия ответник, като същият договор е признат за нищожен поради привидност и е разкрит прикритият договор.
Договорът, с който молителят е придобил имота е вписан на 21.10.11 г., а исковата молба, по която е постановено решението, чиято отмяна се иска, е подадена на 10.12.12 г. и вписана на 28.01.13 г. Вписването на исковата молба за разкриване на привидността на договора е предвидено в изричната разпоредба на чл.17, ал.2 ЗЗД, която гласи: Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Молителят е придобил имота с договор, вписан преди подаването и вписването на исковата молба за разкриване на привидността. Затова решението по иска не го обвързва със сила на пресъдено нещо и той не е легитимиран да иска отмяната му по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Молбата е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. Я. за отмяна на вл. в сила решение на Районен съд Варна по гр.д. №18241/12 г. от 18.12.13 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: