О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. С., 28.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1510 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.07.2010 год. по гр. д. № 1029/2010 год. Бургаският окръжен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение е приел за установено по отношение на ответниците, че ищците Ш. М. Ш. и Ф. И. Ш., двамата от[населено място], са собственици само на 1/3 ид. ч. от спорните две складови помещения, мокро помещение и коридор, находящи се в източната част на партерния етаж от жилищната сграда в строеж, находяща се в поземлен имот № 279 кв. 146 по плана на[населено място], отхвърлил установителния иск за разликата над тази част и потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която ответниците Ф. Т. Ш. и Н. А. К. са осъдени да им предадат владението върху тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 във вр. с чл. 60, ал. 6 ГПК, от ответниците Ф. Т. Ш. и Н. А. К., чрез пълномощника им адв. Р. С., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен, с присъждане на направените от тях разноски пред съдебните инстанции.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за придобиване право на собственост на основание давностно владение, върху частите от партерния етаж, представляващи гараж и склад в партера на сградата, е в противоречие с представената съдебна практика – решение № 602 от 26.06.93 год. по гр. д. № 165/92 год. на І г. о. на ВС и решение № 649 от 1.07.93 год. по гр. д. № 477/92 год. на І г. о. на ВС.
Ответниците по жалбата и ищци в производството Ш. и Ф. Ш., чрез пълномощника им адв. Г. К., в писмен отговор оспорват касационната жалба, като поддържат и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради неотносимостта на представената съдебна практика към предмета на делото, касаещ ревандикация на складови и мокро помещения в партерния етаж на сградата, които нямат самостоятелен характер за разлика от гараж, какъвто обаче не е предмет на спора.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която касаторите са осъдени да предадат на ищците владението върху спорните помещения от партерния етаж на сградата, въззивният съд приел, че ищците са собственици на 1/3 ид. ч. от дворното място, в което е построен партерния и първия жилищен етаж от сграда, която по проект предвижда и втори жилищен етаж, който не е изграден. Приел за безспорно между страните, че същите живеят в изградения партерен етаж на сградата, като ищците обитават помещенията, предвидени по проекта за гараж и гараж с работилница, в западната половина, а ответниците ползуват складовите помещения в източната част на този етаж, считано от построяването му през 1986 год.
Като собственици на терена, ищците са придобили по приращение и съответната идеална част върху построеното в имота, като ответниците не могат да им противопоставят вещни права върху помещенията от партерния етаж на сградата, ползувани от тях, нито на основание учредена суперфиция на наследодателя на първата ответница за построяване на втория жилищен етаж, която дори и да е валидна, правото на строеж е погасено по давност, съгласно чл. 67 ЗС, нито на основание придобивна давност, с оглед несамостоятелния характер на спорните помещения – същите представляват обслужващи помещения към жилищните етажи, поради което и нямат самостоятелен статут на обекти на правото на собственост. Поради това и е ирелевантна осъществяваната от 1986 год. фактическа власт на ответниците върху тях, тъй като не може да обоснове наличие на придобиване на вещно право.
Следователно, въпросът за придобивната давност вследствие осъществявано владение в периода от 1986 год. е релевантен за изхода на спора по предявения срещу касаторите ревандикационен иск, с оглед приетото от съда, че този придобивен способ не е налице и това възражение на ответниците е неоснователно. Произнасянето по него обаче не е в противоречие на съдебната практика, а представената към изложението такава е и неотносима, тъй като в настоящия случай въззивният съд не се е произнасял по въпрос за наличие на добросъвестно владение от страна на ответниците, какъвто е бил разглеждания по приложеното решение по гр. д. № 477/92 год. на І г. о., нито по въпроса за обема на отстъпено право на строеж по договор или административен акт за неговото учредяване, предмет на обсъждане във второто представено решение по гр. д. № 165/92 год. на І г. о. Въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, касае възможността да се придобият по давност несамостоятелни помещения, имащи обслужващ жилищните етажи характер, като е приел, че с оглед на този им характер същите не могат да бъдат придобити по давност, независимо от периода на осъществяваната фактическа власт. По този релевантен за спора въпрос не се сочи противоречиво произнасяне в практиката, а напротив, същото съответствува на установената такава, поради което и релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и касационото обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V- 109 от 22.07.2010 год. по гр. д. № 1029/2010 год. по описа на Бургаския окръжен съд, по подадената от Ф. Т. Ш. и Н. А. К. от[населено място], чрез адвокат Р. С., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: