1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 28.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 620/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ю. П. Д. от АК [населено място], срещу определение № 49 от 21.01.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 90/2014 г. Със същото се потвърждава определение от 27.08.2013 г. на РС [населено място] по гр. д. № 4 972/2013 г., с което е прекратено производството на осн. чл. 126, ал. 1 ГПК.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (съдържащо се в частната жалба) са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователността на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не е формулирал правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК. В подкрепа на твърденията си за наличието на основания за допускане на касационно основание по т. 1 и 2 на цитираната разпоредба е посочил съдебни актове на Върховен касационен съд и е представил определение на ВцОС.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, респ. определения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 49 от 21.01.2014 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 90/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: