4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327
гр. София, 03 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 119 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 1 ГПК.
С определение № 34/29.01.2016 г. по гр.д. № 119/2016 г. съставът на ВКС, IV г.о., е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови.
Подадена е молба за отмяна от Д. Е. К., представляван от адв. Е. И., срещу решение № 6458/01.12.2011 г., постановено по гр.дело № 5980/2009 г. на Софийски градски съд, потвърдено с въззивно решение от 08.07.2013 г. по възз.гр.д. № 1922/2012 г. на АС – София.
В молбата се сочи, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за делото. Приложени са писмо с изх. № 20-00-1021/14.07.2014 г. на ТД на НАП – [населено място]; служебна бележка вх. № 38124/15/11.08.2014 г. от СРП по пр.пр. № 38124/2013 г. за образуване на досъдебно производство срещу лицата С. Г. и Р. Р. за престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК; комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза, назначена по досъдебно производство № 5330/2014 г. Твърди се, че представената комплексна експертиза установявала, че към момента на сключване на упълномощителната сделка, предмет на оспорване по гр.дело № 5980/2009 г. на СГС, молителят страдал от остро психотично разстройство /интоксикационен делир/, което се приравнявало на краткотрайно разстройство на съзнанието, поради което същият не е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.
В срока по чл.306, ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Р. Я. Р., в който се излагат доводи за недопустимост на подадената молба за отмяна, алтернативно – за неоснователността й.
Ответната страна – П. И. И., в писмен отговор поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:
Производството, уредено в чл. 303 и сл. ГПК, е извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. За да се допусне до разглеждане по същество молбата за отмяна, тя следва да е подадена от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; да са спазени установените в чл. 305 ГПК процесуални срокове; да има за предмет подлежащ на отмяна съдебен акт; и да съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна. В предварителната проверка за допустимост на производството по отмяна, която съдът извършва съгласно чл.307, ал.1 ГПК, следва да се установи кумулативното наличие на всички посочени предпоставки. Липсата на която и да е от тях, обуславя недопустимост на молбата и води до оставянето й без разглеждане. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, намерила израз в приетото по т. 9, т. 10 и т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическия и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, като е нужно заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа. Не е достатъчно страната само да твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, а следва да подкрепи своите твърдения с представяне на доказателствата. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението.
В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за разгледания от съда правен спор, а на такива, които касаят други фактически основания за нищожност или унищожаемост на сделката. В производството по гр.д. № 5980/2009 г. на СГС ищецът е твърдял, че собствения му недвижим имот /ателие / е бил продаден чрез пълномощника С. Г. на Р. Р., без Д.К. да е подписвал представеното по нотариалното дело пълномощно. Искът за нищожност на сделката е отхвърлен от съда, като е прието, че подписът в пълномощното е изпълнен от лицето, посочено в документа като негов автор. При този изход на спора по главния иск, евентуално съединеният иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на недвижимия имот, не е разгледан от съда.
Представените с молбата за отмяна писмени доказателства и в тази връзка твърденията на молителя, че към момента на сключване на упълномощителната сделка той не е бил в състояние да разбира и ръководи постъпките си; както и че е бил „подведен” и въведен в заблуждение да подпише пълномощното за продажбата на имота си, по същество представляват други основания за нищожност или унищожаемост на договора за продажба, които могат да са предмет на други искове / по чл.29 ЗЗД, по чл.31 ЗЗД/. Както се посочи, в производството по гр.д. № 5980/2009 г. на СГС, такива основания за недействителност на упълномощителната и продажбената сделка не са приемани за разглеждане и по тях съдът не се е произнасял с решението, чиято отмяна се иска. Поради това, представените от молителя писмени доказателства и твърдените нови обстоятелства са неотносими към поддържаното искане за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са с характеристиките на „нови обстоятелства или писмени доказателства” по смисъла на цитираната норма. Обстоятелствата, на които се позовава страната не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по правния спор, те представляват други фактически основания за порок на сделката, а редът за защитата им е чрез предявяване на нов иск/искове. Поради това, подадената молба за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 119/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 94720/05.08.2014 г. на Д. Е. К. за отмяна на решение № 6458/01.12.2011 г., постановено по гр.дело № 5980/2009 г. на Софийски градски съд, потвърдено с въззивно решение от 08.07.2012 г. по възз.гр.д. № 1922/2012 г. на АС – София.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 119/2016 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.