О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София 05.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6999/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. П., със съдебен адрес [населено място], срещу решение №180 от 18.06.2014 г. по гр. дело №272/2014 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №643 от 08.01.2014 г. по гр.д.№998/2013 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Д. М. Г. сумата 23 502.24 лв., получена от „Д. Общо застраховане” по изп.дело №20127280400893/2012 г. на ЧСИ К., рег.№728 със със законната лихва от 18.04.2013 г. Прието е за неоснователно заявеното от С. Х. П. възражение за прихващане на непредадената сума от 23 502.24 лв., получена от „Д. Общо застраховане” с частично вземане на ответника за незаплатени адвокатски хонорари от Д. М. Г. по наказателни, граждански дела и преписки в размер на 23502.24 лв. Според въззивния съд между страните по делото е сключен договор за правна защита и съдействие /договор за поръчка по чл.280 ЗЗД и сл./, с който Д. М. Г. е упълномощила С. Х. П. в качеството му на адвокат да заведе дело пред ВТОС срещу Д. „Общо застраховане” за изплащане на обезщетение от застрахователя, срещу уговорено адвокатско възнаграждение от 8000 лв., което е платено изцяло. Пълномощното към този договор е за делото до окончателното му завършване във всички инстанции. С влязло в сила решение по така зведеното дело на ищцата е присъдена сума от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно на 22.07.2006 год. ПТП. С ново пълномощно от 30.08.2012 г. и договор за правна защита и съдействие адвокат С. Х. П. е упълномощен от ищцата да заведе изпълнително дело и да получава сумите по него. По втория договор за правна помощ уговореното възнаграждение от 8500 лв. също е изплатено изцяло. На С. Х. П. по изпълнителното дело е преведена сума в размер на 152 051.32 лв., представляваща главница от 80 000 лв., законната лихва от 60 387.10лв. и разноските по делата. На 28.09.12 г. той е превел на ищцата сума от 128 549.08лв. с посочено основание –обезщетение от Д.. Не е изпълнено задължението по договора за поръчка за отчет на сумата 23 502.24 лв. Възражението за прихващане е неоснователно и недоказано при липса на каквито и да било писмени доказателства, необходими за установяване на твърдяните други извършени от ответника по иска правни действия.
Ответницата по касационната жалба Д. М. Г., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. Твърди, че няма формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК съобразно изискванията на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Изложени са само твърдения, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото има съществен интерес – 30 000 лв. във връзка със своевременно направеното възражение за прихващане и за неправилност на изводите за неоснователност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №180 от 18.06.2014 г. по гр. дело №272/2014 г. на Великотърновския окръжен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая само от изложените твърдения, че изводът на въззивния съд за липса на уговорени или определени по реда на Закона за адвокатурата неизплатени възнаграждения, не е правилен, не може да се приеме, че има формулиран правен въпрос съобразно посочените по-горе изисквания.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 4956 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №180 от 18.06.2014 г. по гр. дело №272/2014 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. П., със съдебен адрес [населено място], да заплати на Д. М. Г., със съдебен адрес [населено място], 4956 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.