О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 327
гр. София 05. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3795/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В. П. Ч. чрез пълномощника си адв. Б.П. е обжалвала определението на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав № 1231 от 01.07.2011г. по ч.гр.д.№ 2096/2011г. , с което е оставено в сила разпореждането на Софийския градски съд – 6 състав от 14.12.2010г. по гр.д.№ 4476/2007г. за връщане на подадената от нея въззивна жалба вх.№ 87198 от 03.12.2010г. по гр.д.№ 4476/2007г. като просрочена.
Ответникът не е подал отговор на жалбата.
Софийският апелативен съд е приел, че разпореждането на Софийския градски съд по гр.д.№ 4476/2007г. е правилно, защото срокът за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 30.11.2010г. при връчено съобщение за решението на 16.11.2010г., а жалбата е депозирана на следващия ден т.е. след срока.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК – когато съдът в обжалваното решение се е произнесъл по въпрос за тълкуване на закона и го е разрешил в отклонение от задължителната съдебна практика, същият въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Според разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК правният въпрос трябва да е свързан с решаващите изводи не съда и да е обусловил крайният резултат по делото.Той трябва да е изрично формулиран и да е обосновано значението му за делото, без в изложението да се дублират доводите в жалбата.
В конкретния случай в изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като касае установените от закона процесуални срокове за обжалване на съдебните актове, евентуално тяхното пропускане. Така формулираният въпрос е твърде общ и не е свързан с конкретните изводи на съда по делото, следователно не отговаря на изискването за мотивираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и на тълкуването в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК т.1. Нито във въззивната жалба, нито в частната касационна жалба са изложени съображения за необходимостта от тълкуване на конкретна правна норма т.е. не са въведени правни доводи. Единственото твърдение в жалбите е за различна дата , от който е започнал да тече срока, спрямо която жалбата е подадена своевременно. Това твърдение обаче е немотивирано, посочената дата – 17.11.2010г., не се основава на данните по делото и не се обосновава защо е следвало началото на срока да се брои от дата, различна от посочената във върнатата обратна разписка, удостоверена от длъжностното лице – връчител. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по съещество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав № 1231 от 01.07.2011г. по ч.гр.д.№ 2096/2011г. , с което е оставено в сила разпореждането на Софийския градски съд – 6 състав от 14.12.2010г. по гр.д.№ 4476/2007г. за връщане на подадената от В. П. Ч. въззивна жалба вх.№ 87198 от 03.12.2010г. по гр.д.№ 4476/2007г. като просрочена.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: