О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 1.04. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. В. от гр. С., чрез пълномощника си адв. М от АК-София, против решението от 10.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3938/2007 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-В състав, с което е отменено решението от 19.12.2002 г. на Софийския районен съд, 63 състав, постановено по гр.д. № 8577/2001 г., в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. Т. В., срещу П. № 4*-гр. София, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. С обжалваното решение е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е отхвърлен този по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 1487,15 лв., като е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд по същия иск до пълния предявен размер от 1887,50 лв. Първоинстанционното решение по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, е влязло в законна сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, формулирано в две последователни молби, касаторката поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и по чл. 222, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е конкретизиран от жалбоподателката материалноправния въпрос, значим за изхода на спора, по който се е произнесъл въззивният съд, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а общо са посочени разпоредбите на чл.344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 КТ и чл. 78 ГПК. В подкрепа на твърденията си касаторката е представила съдебни решения: решение № 98 от 04.04.2000 г. по гр.д. № 1083/1999 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 109 от 21.03.2001 г. по гр.д. № 1085/2000 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, П. 48960-ГЩ, чрез процесуалния представител юрисконсулт майор Р. Р. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата, но не изразява становище за допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 2 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос от материално или процесуално естество, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол бланкетно е посочено, че касационните основания за обжалването са чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са цитирани представените съдебни решения на ВКС, като в допълнителна молба от 24.06.2009 г. е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен закон – КТ – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 222, ал. 2, както и чл. 78, ал. 1 ГПК, които въпроси са решени в противоречие с приетото от ВКС в приложените съдебни решения. При така бланкетно формулирани основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 10.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3938/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ-В състав, по касационна жалба с вх. № 2* от 15.08.2008 г. на М. Т. В. от гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: