О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр.София, 23.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 448/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. К. Т. и П. Я. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 417 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 498/ 2009 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Казанлъшки районен съд по гр.д. № 1503/ 2007 г., с което са отхвърлени исковете, предявени от касаторите против К. К. Ц., Ц. К. М., И. К. П., Ж. Н. П. и община К. по чл.97 ал.3 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че удостоверение № 224/ 10.07.2006 г., издадено от главния архитект на община К., е неистински официален документ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса може ли да се допълни и изясни от съда оспореният като неистински документ или трябва да бъде изследван във вида, в който е съставен и с оглед действащите към момента на издаването му законови текстове. Според касаторите въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това даденият от въззивния съд отговор на този въпрос бил в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 844 от 01.12.2004 г. по гр.д. № 521/ 2004 г. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му и уважаване на предявените искове.
Ответниците по касация К. К. Ц., Ц. К. М., И. К. П., Ж. Н. П. оспорват жалбата. Поддържат, че повдигнатия от касаторите въпрос е решен съгласно ТР № 69 от 1971 г. и Р ПВС № 4 от 1972 г., поради което той не е то значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Молят обжалването да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът по касация община К. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се явява неоснователно.
Повдигнатият от касаторите въпрос не е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката от ВКС. Такова противоречие може да има само тогава, когато касаторът се позовава на задължителна тълкувателна практика. Незадължителните актове на ВКС по конкретни дела могат да са основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – ако доказват наличие на противоречива практика. В случая обаче тази предпоставка не е налице. В приложеното от касаторите решение № 844/ 01.12.2004 г. на ВКС, ІV г.о. е разглеждана хипотеза кога един обект отговаря на изискванията са самостоятелно жилище, но от мотивите му не е ясно кога този обект е построен. А това е от съществено значение, тъй като в обжалваният в настоящето производство съдебен акт е разгледана хипотеза на жилище, обособено през 1957 г. (преди приемане на С. правила и норми). Противоречие в практиката би могло да има, ако и в горепосоченото решение на ВКС е разгледан случай на постройка, изградена преди приемане на СПН. Тъй като това не е установено, то не може да се приеме, че по повдигнатия от касаторите въпрос има противоречива практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касателно въпросът трябва ли оспореният с иск документ да се изследва във вида, в който е съставен и с оглед действащите към момента на издаването му законови текстове. Този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, ако по разглеждането му е създадена неправилна съдебна практика, или ако се налага осъвременяване на практиката, или ако поради неяснота и непълнота в закона се налага създаване на съдебна практика по него. Визираните предпоставки не са налице. По въпроса законът е пълен и ясен – документът има доказателствена сила за действията на длъжностното лице и за действията, които е възприел – чл.143 ал.1 от ГПК (отм.), чл.179 ал.1 от ГПК. Правните квалификации в документа не обвързват съда и той суверенно преценява дали удостовереното от длъжностното лице съответства на законовите норми. Документът е истински или неистински не в зависимост от това, какви правни норми са цитирани в него, а с оглед това, вярно ли отразява фактите от обективната действителност. Тъй като при условията на ТР № 96/ 1971 г на ОСГК е разрешен спорът кога построеното преди приемане на СПН има характер на жилище, то издаденият документ за жилищния характер на една постройка (продадена като самостоятелен обект през 1957 г.) се преценява именно в съответствие с това задължително тълкуване. По въпроса няма данни за неправилна съдебна практика или за необходимост от създаване или осъвременяване на практиката, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и на това основание.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 417 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 498/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: