О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 19.03. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.5208 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. К. от гр. С. срещу въззивно решение № 126 от 25.07.2008 год. по гр.д. № 2352/2007 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 29.05.2007 г. по гр.д. № 20558/2006 г. и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от А. М. К. срещу “Б“ ЕООД, гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 1* от 11.08.2006 г., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “търговски представител” и за присъждане на обезщетение в размер на 10 500 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба “Б“ ЕООД, гр. С. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция, с което са били уважени предявените от А. М. К. срещу “Б” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ и постанови ново, с което да ги отхвърли въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е приложил основанието по чл.328, ал.1,т.5 КТ. Прекратяването на трудовото провоотношение е постановено с мотивирана заповед за липсата на делови и професионални качества за ефективно изпълнение на трудовите функции, като законосъобразността на уволнението е доказана и от ангажираните от работодателя в съдебното производство доказателства.
В изложението за допускане на касационно обжалване същественият материалноправен въпрос, за който се твърди че е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона е за субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В решение № 678 от 11.07.2002 г. по гр.д. № 1015/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.5 КТ работодателят трябва да посочи конкретни факти обусловили извода му за липса на определени качества, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. В решение № 501 от 15.07.1998 г. по гр.д. № 1* от 1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 31 от 23.01.2002 г. по гр.д. № 892/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не е мотивирана. В решение № 84 от 20.02.2006 г. по гр.д. № 1862/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. е приет за неправилен извода на съда, че заповедта за уволнение не е мотивирана, при положение че в нея са посочени конкретни факти, че уволненият не притежава професионални качества за изпълнение на възложената му работа ефективо. Поставеният съществен материалноправен въпрос в конкретния случай не е решен в противоречие с цитираната практика на съдилищата, защото съдът е приел, че заповедта е мотивирана, като посочените факти, обуславящи извода на работодателя за липсата на необходимите личностни качества за ефективно изпълнение на задълженията, с оглед характера на трудовите функции на заеманата длъжност са установени от събраните в съдебното производство доказателства. Последователната практика на Върховния касационен съд, включително и представената от жалбоподателя е в този смисъл, а именно че уволнението по чл.328, ал.1, т.5 КТ трябва да е обосновано с едно обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на работника или служителя да изпълнява ефективно трудовите задължения, т.е. заповедта трябва да е мотивирана, за може да бъде извършен съдебен контрол дали действително са се осъществили отразените в нея фактически констатации. Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане на касационно обжалване.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване-решен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. От значение за развитие на правото ще бъде когато въпросът е свързан с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай. Разпоредбата на чл.328, ал.1,т.5 КТ не се нуждае от тълкуване, по този текст от закона има трайна съдебна практика.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 КТ, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 126 от 25.07.2008 год. по гр.д. № 2352/2007 год. на Софийски градски съд, по касационна жалба на А. М. К. от гр. С..
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :