О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София, 30.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1146 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. А. чрез адвокат К срещу решение № 490/20.05.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2746/2008 г., с което е изменено решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове на настоящият касатор срещу „Д” АД по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, касателно определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди при приложение на чл.52 ЗЗД.
Ответната страна – „Д” АД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с обективно съединени искове по чл.407 ал.1 ТЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД от М. И. А. срещу „Д” АД. Ищецата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42000 лв. със законната лихва за претърпени болки и страдания от увреждане при ПТП от товарен автомобил, чиито водач е застрахован по риска „гражданска отговорност” при ответника.
СГС е уважил иска за 15000 лв. със законната лихва от увреждането до окончателното плащане, а САС е изменил решението му, като е увеличил така присъденото обезщетение на 20000 лв. със законната лихва от увреждането до окончателното плащане и направените разноски. САС е определил размера на претендираното обезщетение с оглед критерия на чл.52 ЗЗД, съобразявайки вида и характера на получените от ищцата увреждания, продължителността на търпените болки и страдания, част от които продължават и понастоящем, неблагоприятната прогноза след травматичните страдания, възрастта на ищцата и социално икономическите условия. При тази преценка съдът се е позовал на изслушаните експертизи на вещи лица – ортопед и невролог.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК визира неправилно приложение на чл.52 ЗЗД от САС, като счита, че присъденият размер на обезщетението е занижен. Но при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд съобразява изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от П. № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които съдът се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Решение № 4 по конституционно дело № 4/2009 г. на КС на Република България, на което се позовава бланкетно касаторът не е основание за допускане на касационно обжалване по така подадената касационна жалба и направеното към нея изложение. Решението на КС по никакъв начин не създава нова предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК, нито отменя задължението на съда да извърши конкретна преценка на всеки случай при определяне на претендирано обезщетение от непозволено увреждане. Доколкото такава конкретна преценка е извършена, няма основание да се приеме, че тя противоречи на практика на ВКС – задължителна или на отделни състави /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/, или разпоредбата на чл.52 ЗЗД се нуждае от допълнително или ново тълкуване /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на САС, поради което и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490/ 20.05.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2746/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.