О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 18.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 199 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б. от гр. В. чрез процесуален представител адв. В срещу решение № 194 от 18.11.2008г. по в. т. дело № 326/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 293/09.06.2008г. по т. дело № 685/2007г. на Окръжен съд Варна, отхвърлен е като неоснователен иска, предявен от Н. А. Б. от гр. В. срещу „В” О. , гр. В. за сумата 12 000 лв. – недължимо получена цена за изготвен инвестиционен проект за обект „Ж„Беласица” № 22” въз основа на прекратен предварителен договор от 17.08.2005г., ведно със съдебните разноски и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 740 лв. – съдебни разноски по делото за първата и въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, установена с Постановление № 1/28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. на Пленума на ВС и решение № 1049/13.10.2006г. по гр. д. № 1454/2005. на ВКС, ІV . о., и които са от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът „В” О. , гр. В. чрез процесуален представител адв. И релевира доводи за недопустимост на касационната жалба, тъй като касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че сумата 40 000 лв. е заплатена от ищеца като цена на изпълнението на ответника до момента на прекратяване на предварителния договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство, сключен между страните на 17.08.2005г. Изложил е съображения, че вината на ответника за прекратяване на предварителния договор е без значение за имуществените отношения по повод на изпълнената част. Решаващият съдебен състав е констатирал, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, въз основа на което е направил извод за приложение на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД. Приел е, че с факта на плащането и на получаване на изготвените инвестиционни проекти и на депозираната при нотариуса съгласувателна документация ищецът е потвърдил интереса си от изпълнението, съгласил се е с предложената от ответника цена и я е заплатил доброволно. Въз основа на обсъденото заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е констатирал, че предложената от изпълнителя цена 40 000 лв. съответства на действително направените разходи и не е платена от ищеца без основание, респективно ответникът не е получил недължимо плащане в някаква част, поради което е направила извод за неоснователност на предявения иск.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Касаторът не е посочил кои според него са съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, които въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона.
Въз основа на въззивното решение и данните по делото настоящият съдебен състав счита, че същественият материалноправен въпрос е относно приложението на чл. 268 ЗЗД. По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Постановявайки обжалвания съдебен акт, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ а именно Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр. д. № 1/1979г. на Пленум на ВС на НРБ. В т. 1 от посоченото постановление са разяснени елементите на трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно предаване, получаване и начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго /предл. 1/, извършване на престацията с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено /предл. 2/ и съществуване на основанието при получаване на престацията и отпадането й впоследствие с обратна сила /предл. 3/. В настоящия случай искът е предявен на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и в съответствие с постоянната практика на ВКС въззивният съд е изследвал фактическата обстановка, обсъдил е събраните доказателства и въз основа на тях е приел, че платената сума 40 000 лв. не е платена без основание, тъй като съответства на направените от изпълнителя разходи за инвестиционния проект и съгласувателната документация, които ищецът е получил, и договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните.
Позоваването на решение № 1049/13.10.2006г. по гр. д. № 1454/2005. на ВКС, ІV г. о. е неоснователно, тъй като същото се отнася до отговорност на поръчващия за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от неизпълнение от страна на поръчващия на задължението му да обезопаси машините и да ги поддържа технически изправни, в причинна връзка с което е настъпила злополуката.
Въпросът дали предварителният договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство е прекратен по взаимно съгласие или едностранно по вина на ответника е конкретен по всяко дело и е в зависимост от конкретните доказателства. Правилното възприемане на доказателствата съобразно правилата на формалната логика и установяването на фактическата обстановка се отнасят до обосноваността, респективно необосноваността на въззивното решение, поради което не са предмет на производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Останалите релевирани в касационната жалба доводи също се отнасят до правилността на решението и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194 от 18.11.2008г. по в. т. дело № 326/2008г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: