О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.327
гр.София, 08.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 427/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. по а. , строителство и геодезия/УАСГ/-Център за научни изследвания и проектиране/ЦНИП/, гр. С. срещу решението на Софийски апелативен съд № 145/21.01.2009 год., постановено по т.дело № 1162/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд, VІ-2 състав, постановено на 04.07.2006 год. по т.дело № 653/2004 год. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу НК”Ж”-ТП”П”-гр. Варна иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 17 159,71 лева с включен ДДС, представляваща неизплатена разлика в цената на актувани СМР, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 7 883,17 лева за забавено плащане на претендираните главници за периода до предявяването им пред съда, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси по приложението на чл.266 ЗЗД, които се извличат от диспозитива на решението, без да формулира кои са тези въпроси и без да излага конкретни доводи в какво се изразява противоречивата съдебна практика в цитираните пет броя решения, както следва: р. № 230/25.02.2000 год. по гр.дело № 1286/1999 год. на ВКС-V г.о.; р. № 69/13.02.2004 год. по гр.дело № 647/2003 год. на ВКС-ТК, І т.о.; р. от 24.04.2003 год. по гр.дело № 657/2003 год. на САС; р. № 446/16.05.2005 год. по гр.дело № 740/2004 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. и р. № 478/22.06.2007 год. по т.дело № 95/2007 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Ответникът по касационната жалба излага становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания за неправилност на въззивното решение са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 17 159,71 лева /с включен ДДС/, представляваща неизплатена от ответника част от дължимата цена за извършени СМР, както и сумата 7 894,46 лева-мораторна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочената главница, която претенция има акцесорен характер и е изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главницата. Прието е, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка със сключен договор за изработка, по силата на който възложителят-ответник е възложил на изпълнителя-ищец да извърши укрепителни мероприятия и наблюдение на обект „Заздравяване на слабо място от км.114+850 до км.115+200 в междугарието Нова Ш. Ю. , в района на ж.п.секция В. ”. От доказателствата по делото, включително многобройните заключения на назначените експертизи се установява безспорно извършването на договорените СМР на обща стойност 1 170 056,76 лева, актувани и приети от възложителя.становено е също изплащането от възложителя на фактурираните от изпълнителя суми за извършени СМР в размер на 1 171 952,75 лева. Не се установява неразплатена от ответника приета от същия в качеството му на възложител работа съгласно издадените фактури. По делото липсва издадена фактура относно претендираната като неразплатена сума – предмет на иска, нито се посочва произхода й и по кой акт обр.19 се дължи. Анализирайки целия фактически и доказателствен материал по делото въззивният съд е направил извода, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ЗЗД, тъй като липсват данни, че разликата между изплатените СМР и претендираното възнаграждение се дължи на повишаване цените на труда и материалите или на извършени допълнителни СМР във връзка с изпълнение на договорените работи за процесния обект. Прието е също с оглед данните по делото, че не могат да бъдат зачетени като дължими по процесния договор евентуални разходи на изпълнителя за ремонт на служебната сграда в гара Ю. , която е предоставена от ответника за задоволяване на битовите нужди на работниците на ищеца, тъй като такива дейности не са включени в предмета на договора. Ищецът по делото не установява друг произход на претендираната сума по главницата. Нещо повече, при извършените от вещите лица проверки се установява, че в изготвените от ищеца счетоводни справки не са отразени извършените в протоколите обр.19 корекции, както и не е приспадната стойността на заплатеното, но невложено в обекта количество биополимер REVERT 3475 кг, отразени като налични в протокол на комисия от 20.12.2000 год./стр.9 от допълнителното заключение от 24.09.2007 год. на тройната ССЕ, представено във въззивното производство/. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, включително многобройните заключения на назначените по делото съдебно-счетоводни експертизи и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния и процесуалния закон.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е посочил съществения материалноправен или процесуален въпрос, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на разпоредбата на чл.266 ЗЗД, според която поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Отговорът на този въпрос е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. По настоящото дело съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е достигнал до извода за неоснователност на предявения иск. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост, изразяваща се в погрешно тълкуване от съда на събраните по делото доказателства /включително клаузите на сключения договор и анексите към него/ представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка приложените към касационната жалба пет броя решения по конкретни дела не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различният краен изход е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречива разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет и на настоящото дело. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК. В случая касаторът въобще не е посочил съществения правен въпрос, а твърдяната неправилност поради необоснованост на решението не би могла да аргументира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав № 145/21.01.2009 год., постановено по т.дело № 1162/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/