О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 22.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. д. № 547 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 21764 от 10.12.2015 г. на Х. И. Х. и Х. Н. Х. чрез адвокат Г. К. от АК – Б. против решение № III-113 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1302/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касация И. И. Х., А. И. И., Н. И. И., Х. И. Х. и М. А. А., чрез адвокат Г. М. от АК – Б. са подали писмен отговор, с който възразяват срещу наличието на основания за допускане на жалбата до разглеждане по същество и срещу основателността й.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, окръжният съд e потвърдил решение № 73 от 01.06.2015 г. по гр. д. № 548/2014 г. на Районен съд – Айтос, с което Х. И. Х., Х. Н. Х., М. И. Х., З. А. Х. и М. М. И. са осъдени да предадат на И. И. Х., А. И. И., Н. И. И., Х. И. Х., М. А. А. общо 220,02 кв.м. идеални части от дворно място с площ от 2 440 кв.м., находящо се в [населено място] и съставляващо имот с пл.№ 102, при граници и съседи: улица, имот № 101, землище на [населено място], имот № 103, имот № 130, улица, имот № 132 и имот № 131.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищците са се разпоредили частично със собствеността си в полза на ответниците, като общия сбор на претендираните от тях идеални части се равнява на общия сбор на неразпоредената част. Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първата инстанция и е отхвърлил възражението на ответниците, че са придобили имота по давност, като е приел, че са държали и продължават да държат същия за всички наследници.
В изложението са формулирани следните въпроси:
(1) „При иск за собственост на претендиращи съсобственици срещу други две групи съсобственици, които владеят самостоятелно различни реални части от претендираното дворно място и имат различна позиция по предявения иск, при направено възражение за нередовност на исковата молба, следва ли същата да бъде оставена без движение и да бъде указано на ищците да направят изрични уточнения какви права претендират от всяка една от двете групи ответници, както и каква е претенцията на всеки един от ищците ?“ ;
(2) „Може ли да обоснове права за ищците непоправен натариален акт, издаден по реда на обстоятелствената проверка (чл. 483 ГПК /отм./) ?“ ;
(3) „Следва ли ищцовата страна да оспори изрично представените от ответниците нотариални актове, издадени по реда на чл. 587 ГПК, които изключват нейните права на собственост? Следва ли задължително да бъдат отменени нотариалните актове на ответниците при уважаване иска за собственост на ищците?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по поставените въпроси. Първият от тях няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като разгледаната искова молба не е нередовна. В обстоятелствената й част изрично е посочено какъв е размера на следващата се на всеки от ищците част от процесния имот, както и по какъв начин е формиран този размер. Сборът от всички части се равнява на 220,02/2440 ид.части. С отговорите на исковата молба ответниците са заели идентична позиция – че са придобили имота по давност. Ищците са поддържали и са доказали, че имотът не е придобит по давност от двама от наследниците на общия наследодател С. Х. М. (И. Х. М.) – ответниците Х. И. Х. и М. И. Х. по време на браковете им с ответниците Х. Н. Х. и З. А. Х.. Установено е още, че ответниците едновременно – макар и върху фактически обособени части, упражняват фактическа власт върху целия имот, включително и досежно общо притежаваните от ищците части. Извършеното от Х. И. Х. и М. И. Х. фактическо разделение на имота е без правно значение, поради което не съществува пречка ищците да формулират общо искане ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота предвид притежаваните права в общ размер на 220,02/2440 ид.части. Приемайки така заявеното искане за редовно, съдилищата са процедирали в съответствие с формираната в тази връзка задължителна съдебна практика, която включително разяснява как би следвало да бъде изпълнено осъдителното съдебно решение – Решение № 351 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1179/2010 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 4 от 25.04.2014 г. по гр.д.№ 4974/2013 г. на ВКС, І г.о. По тази причина не е налице нито общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалването.
По втория въпрос не се установява противоречие с посочената задължителна съдебна практика. С Решение № 450 от 11.08.2010 г. по гр.д.№ 616/2009 г. на ВКС, І г.о. е коментирано значението на внасянето на поправки в нотариален акт, с който е оформено сключването на транслативна сделка, като е посочено, че след осъществяване на поправката се счита, че нотариалният акт е правилен от датата на изповядването на сделката. В случая се повдига друг въпрос – за значението на отбелязването относно площта на имота в констативен нотариален акт за придобиване на имот въз основа на давностно владение. Константна е практиката, че недвижимите имоти се индивидуализират посредством техните граници, като площта не съставлява съществен белег в тази насока. По делото е установено, че придобитият от С. Х. М. (И. Х. М.) през 1983 г. имот не е променял своите граници и конфигурация, поради което обосновано е прието, че съставеният на 20.05.1983 г. констативен нотариален акт го е легитимирал като собственик на целия имот, независимо от несъответствието между действителната (2 440 кв.м.) и записаната в акта площ (2 000 кв.м.), съответно – такива се явяват и наследниците му, каквито са страните по делото. Извънсъдебно признание от страна на самите ответници в тази насока материализират сключените от тях през м.юни и м.юли 2013 г. сделки по закупуването на идеални части от имота. Ето защо съдът приема, че не е налице основанието за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено само формално, без да е обосновано с какво евентуално произнасяне на ВКС би имало значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Както първият, така и третият въпрос (в неговата първа част) няма обуславящо значение за спора. Същият предполага ищцовата страна да не е заявила възражения срещу легитимиращия ефект на съставените в полза на ответниците нотариални актове. Противното се установява още от текста на исковата молба, в която ищците са оспорили признатите в полза на ответниците права със съставените в тяхна полза нотариални актове, включително издадения на името на касаторите н.а.№ 160 от 17.07.2014 г. (л. 24 от делото на РС). С поставянето на второто питане по т. 3 касаторите правят опит от липсата на произнасяне на съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да извлекат аргумент в подкрепа на тезата си, че липсва оспорване на правата, удостоверени с н.а.№ 160 от 17.07.2014 г. Както бе посочено, оспорването е заявено изрично с исковата молба, като при обсъждането му въззивният съд стриктно е приложил разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № III-113 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 1302/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: