О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
[населено място], 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №777/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба [фирма] – София чрез адв. Н. Т. САК срещу решение № 731 от 5.05.2011г., по т.д. № 529/2010г. на САС, търговско отделение шести състав, само в частта, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] – София сумата от 25 425 лв. неплатен наем за периода от м.януари до м. май 2005г., ведно със законната лихва, считано от 6.12.2007г. В частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 5085.16 лв. ДДС върху наема решение № 46 от 11.06.2010г. по гр.дело №2126/2007г. на СГС е оставено в сила и поради необжалването му от страните то е влязло в сила. Касаторът иска отмяна на решението като недопустимо, в частта, с която са присъдени лихви, считано от датата на исковата молба, поради това, че такова искане не е направено в исковата молба и в съдебно заседание, липсва и отхвърлителен диспозитив в решението на СГС. Касаторът иска отмяна на решението в осъдителната му част досежно присъдения размер на наема като неправилно, алтернативното искане е за обезсилване на решението и в тази част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът [фирма], чрез адв. Л. Т. поддържа становище за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран иск по чл.232 ЗЗД от [фирма] – София срещу [фирма] за сумата от 25 425 лв. представляваща неплатен наем за времето от м. януари до м. май 2005г. по договор за наем от 15.12.2003г. с обект снек – бар “Зелен клуб”, намиращ се на [улица], [населено място]. С исковата молба е направено искане за присъждане на съдебни и деловодни разноски. С исковата молба са предявени още два иска, които не са предмет на касационната жалба.
СГС е отхвърлил искът по чл.232 ЗЗД. Съдът се е позовал на показанията на св. П. и св. И., които са установили, че парите за наем са били давани на ръка на управителя на ищцовото дружество, при дадено от последния обещание да издаде фактури, каквито не са били издадени за процесните пет месеца. За да приеме за достоверни показанията на св. съдът е съобразил покана от 21.12.2005г. на ищеца до ответника за опразване на заведението, в която е била отразено, че е останал неиздължен наем за м. декември 2005г.
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на иска – САС е приел, че в нарушение на чл. 133, ал.1, б”а” , б”в” и б”г” от ГПК, при наличието на сключен в писмена форма договор за наем, първоинстанционния съд е допуснал разпит на свидетели и въз основа само на гласни доказателства е приел за безспорно установено за погасено задължението на наемателя, чрез плащане в брой и без разписки. Позовал се е на разпоредбата на чл.77, ал.1 ЗЗД, съгласно която при изпълнение на задължението длъжникът може да поиска от кредитора разписка. В хода на процеса, длъжникът, чиято е доказателствената тежест за доказване на задължението за плащане на наема, не е представил изходящи от кредитора доказателства, удостоверяващи плащането на наема за процесния период от време. САС също е приел, че поканата от 21.12.2005г. за опразване на наетия обект, не представлява признание за плащане на наема.
Твърдението на касатора за недопустимост на решението досежно присъдената законна лихва не намира опора в доказателствата по делото, поради което не са налице предпоставките по чл.281, т. 2 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната част поради евентуална недопустимост. С молба от 25.01.2008г. / стр.16 на гр.д. №2126/2007г. на СГС/ ищецът [фирма] е направил искане за присъждане на законна лихва върху всички предявени искове, както и на направените по делото разноски. Съгласно чл.116, ал.3 ГПК отм. не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че в на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК “ правния въпрос, от значение за изхода на делото е разрешен в противоречи с други влезли в сила решения на въззивен съд и решения на Върховния касационен съд посочени по-горе, постановени по реда на отменения ГПК по същия въпрос и между същите страни и по същия договор за наем от 15.12.2003г. Налице са основания за обезсилване на цялото решение”. Касаторът не е изпълнил изискването на закона чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР№1/2010г. на ОСГТК на ВКС да посочи общото основание за достъп до касация – разрешения от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора по делото. Изложението съдържа разсъждения за неправилност на решението поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства – покана от 21.12.2005г., влезли в сила съдебни решения по гр.дело № 1107/2006г. на САС и по т.дело № 608/2006г. на ВКС. Поддържа се, че с влезлите в сила съдебни решения съдилищата са приели за безспорен факта на заплащане на целия дължим наем за периода до м.12.2005г., които не са били обсъдени от САС и на практика въпросът дължи ли се наем за исковия период от време е преразгледан с въззивното решение. Основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК и по тях ВКС не може да се произнесе във фазата на производството по чл.288 ГПК. Обстоятелството, че касаторът не е посочил общото основание за достъп до касация е достатъчно въззивното решение да не се допуска до касационен контрол. Въпреки това не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касаторът не представя влезли в сила съдебни решения на съдилища, в които да е дадено друго разрешение на разгледания от въззивния съд правен въпрос. Не е налице и хипотезата на чл.224, ал.1 ГПК отм. тъй като предмета на спора по цитираните дела на САС и ВКС е различен от този по настоящото дело – разгледан е иск по чл.233 ЗЗД – за опразване на наетия стопански обект. Мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съгласно приетото от ОСГК на ВКС в т.18 на ТР №1 от 4.01.2001г. по т.гр.д. №1/2000г., което не е загубило сила, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а в случая предмета на спора по двете дела между същите страни е различен.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №731/5.05.2011 г., постановено по т.д.№529/2010г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: