О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 25.05. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№851/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение №928 от 16.12.2016г., постановено по в.т.д. №1420/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, с което е потвърдено решение №1971/19.05.2016г. по т.д.№15049/2015г. на Варненски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на разпоредбите на чл. 87 ал.5 ЗЗД и чл.306 ал.5 ТЗ въззивният съд незаконосъобразно е приел, че правото на ищеца-кредитор да развали договора не е било погасено към датата на поканата – 30.10.2014г. Излагат се съображения, че правото на купувача С. У. Ай С. да развали предварителния договор е погасено по давност на 31.08.2013г. – с изтичане на петгодишния срок по чл.87 ал.5 ЗЗД от определената в договора дата за изпълнение задължението на продавача. Отделно се твърди, че незаконосъобразно съдът е приел редовно връчване на нотариалната покана за разваляне на договора независимо, че не са били спазени изискванията за връчването й, регламентирани в чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 ГПК. В жалбата се акцентира и върху обстоятелството, че поканата не съдържа предоставяне на допълнителен подходящ срок за изпълнение като се излагат доводи за липсата на предпоставките по чл.87 ал.2 ЗЗД за разваляне на договора без даване на срок. Претендира се отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения установителен иск и присъждане на разноски в полза на касатора за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал два материалноправни въпроса, за които твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1.”С каква давност се погасява правото на кредитора да прекрати договора, когато няма вече интерес от изпълнение на основание чл.306 ал.5 ТЗ?”. Поддържа се, че въпросът е решен в противоречие с решение №559/17.05.1993г. по гр.д.№1724/92г. на ВКС, ІV г.о.
2.„Може ли давността по чл.87 ал.5 ЗЗД да бъде прекъсната с изпращане на писмо до кредитора, в което се твърди наличие на пречки с временен характер, които препятстват изпълнението?” Сочи се, че съдът неправилно е приел наличие на задължение за връщане на предадените от купувача суми с оглед постановките в решение №194/12.03.2005г. по гр.д.№449/92г. на ВКС, ІІ т.о.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да бъдат формулирани конкретни въпроси, се излагат съображения в подкрепа на тезата на касатора за ненадлежно връчване на поканата (направено е позоваване на решение №829/13.12.2010г. по гр.д.№1527/2010г. на ВКС, ІV г.о.), както се обосновава твърдението, че поканата за прекратяване на договора не съдържа реквизитите на писмено уведомление по чл.87 ал.2 ЗЗД.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от С. У. Ай С. – гражданин на Кралство Б., в който се поддържа, че липсват основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че в изложението е налице смесване на предпоставките за допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК с касационните основания по чл.281 ГПК. Сочи се, че първият въпрос за действието на обективните причини по см. на чл.306 ал.5 ТЗ, довели до спиране изпълнението на договора и удължаването на крайния срок, е фактически, а не правен. Поддържа се, че вторият въпрос, касаещ прекъсване на давността по чл.87 ал.5 ЗЗД, не е от значение за конкретния спор. Претендира се недопускането на въззивното решение до касационно обжалване с присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С въззивното решение съставът от Варненски окръжен съд е потвърдил решение №1971/19.05.2016г. по т.д.№15049/2015г. на Варненски районен съд, с което по реда на чл.422 ал.1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ответникът [фирма] дължи на ищеца С. У. Ай С. сума в размер на 12 782 евро, която сума представлява част от общо дължимата на ищеца от ответника сума в размер на 29 774 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 12 782 евро, считано от 7.09.2015г. до окончателното изплащане на главницата.
Въззивният състав е посочил, че производството е по реда на чл.422 ал.1 ГПК, образувано по исковата молба на С. У. Ай С., на когото е издадена заповед за изпълнение №5735/08.09.2015г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11129/2015г. на Варненски районен съд (В.), 39 състав. и срещу която заповед е постъпило писмено възражение от [фирма] в срока по чл.414 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният състав е приел, че страните по делото са били във валидна облигационна обвързаност по сключен помежду им на 23.11.2007г. предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж – апартамент №109, на втори етаж, [жилищен адрес] в сграда, разположена в жилищен комплекс „S. G. and B. club“ в [населено място] като в изпълнение на договора ищецът е заплатил, а ответникът е получил дължимата продажна цена в размер на 29 774 евро. Съдът е посочил, че съгласно постигнатата между страните договореност последната вноска, съставляваща 5% от продажната цена, е следвало да се плати при подписване на окончателен договор (нотариален акт). Съдът е отразил в решението си, че съгласно клаузата на чл.2 от договора ответникът в качеството на изпълнител и продавач се е задължил да построи сградата, в която се намира процесния апартамент в срок до 31.08.2008г. за своя сметка и със свои средства, съобразно одобрените архитектурни проекти и разрешение за строеж, както и да предаде владението върху имота на купувача в напълно завършен вид в сроковете и при условията, уговорени в договора. Посочил е, че според чл.8 от договора ответникът се е задължил в срок до 30 дни след изплащане на последната вноска от продажната цена по платежния начин, описан в раздел І, чл.3 на договора, да се яви пред нотариус и да сключи окончателния договор за покупко-продажба. Според съда уговореният в раздел І, чл.3 на договора платежен механизъм, обвързва ищеца – купувач със задължение за плащане на последната вноска от продажната цена „при подписване на окончателния договор (нотариален акт).
В обжалваното решение въззивният състав е отразил, че с писма от 07.02.2008г. и 31.10.2008г., отправени до купувачите, ответното дружество е посочило наличие на обективни обстоятелства, препятствали го да изпълни задължението си по изграждане на сградата, които не могат да му се вменят във вина (като основна причина е посочено наличието в имота на канализационна тръба, която е част от канализационната система на [община], и която не позволявала продължаване на строителството до преместването й). Съдът е приел за установено, че с нотариална покана peг.№12608/13.10.2014г., том 3, акт 15 на нотариус В. Г., ищецът е отправил волеизявление до ответника за разваляне на сключения помежду им предварителен договор от 23.11.2007г. поради пълното му неизпълнение от негова страна като му е предоставил седемдневен срок за връщане на платеното по договора, която покана е била връчена на ответника по реда на чл.50, във вр. с чл.47 ГПК на 30.10.2014г.
Според въззивния състав е безспорно, че ответникът [фирма] не е изпълнил задължението си да построи сградата, респ. да прехвърли правото на собственост, нито в уговорения срок, нито в по-късен момент, в т.ч. до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Посочил е, че спорният по делото момент е от кога тече давността за разваляне на предварителен договор с предмет покупко-продажба на недвижим имот като в случая този спор се отнася до това дали с плащането на последната вноска възниква и изискуемост на задължението за сключване на окончателен договор или тази изискуемост настъпва едва с възникване на обекта, чиято собственост е договорена за придобиване от ищеца.
Съдът е дал отговор на посочения по-горе въпрос, тълкувайки клаузите на договора съгласно чл.20 от ЗЗД. Според въззивния състав от комплексния анализ на клаузите на чл.1 – чл.3 от договора се налага безапелационния извод, че дължимите вноски, договорени между страните, се отнасят едновременно до построяването и до прехвърлянето на собствеността на процесния апартамент, поради което категорично може да се заключи, че страните не са договаряли покупко-продажба на правото на строеж, а на завършен апартамент, отговарящ на стандартите, определени в приложение №1 към договора. На тази база съдът е приел, че изпълнението на задължението за построяване на процесния апартамент е елемент от фактическия състав, при който следва да се определи и началния момент на изискуемостта като се е позовал и на клаузата на чл.5, съгласно която сроковете по чл.2 и чл.8 спират да текат при наличието на причини, отлагащи изпълнението в срок на строителството. В заключение съдът е обосновал извода си, че волята на страните е прехвърлянето на собствеността да бъде направено при завършено строителството на процесния апартамент, от което следва че изискуемостта на правото да се придобие собствеността, съответно да се развали договора, е обусловена от наличието на завършен обект.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод въззивният състав е намерил в клаузата на чл.3 от договора, съгласно която последната вноска, съставляваща 5% от продажната цена, е дължима от купувача „при подписване на окончателен договор (нотариален акт)“. Съдът е посочил, че тъй като в случая няма спор, че ответникът нито е построил сградата, нито е поканил ищеца за сключване на окончателен договор, то и падежа на това задължение на купувача не е настъпил. Според въззивния състав постигнатите между страните договорености в чл.3 и чл.8 от договора съставляват още един аргумент за обвързаност на началния момент на срока по чл.87, ал.5 от ЗЗД от проявлението на пълния фактически състав от значение за настъпване на изискуемостта на задължението на ответника, включващ и построяването на процесния апартамент.
В обжалваното решение е прието надлежно връчване на нотариалната покана, с която ищецът – купувач е упражнил правото си за разваляне на договора. Посочено е, че съгласно нормата на чл.179, ал.1 от ГПК удостоверителното изявление на нотариуса се ползва със задължителна за съда материална доказателствена сила по отношение на фактите, за които се отнася и че в случая нотариусът е удостоверил осъществяването на всички факти, релевантни за извода за спазена процедура по връчване на книжата. Прието е с оглед разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, че съобщението следва да се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му, което в случая е станало на 30.10.2014г.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на [фирма] за липсата на даден подходящ срок за изпълнение като е посочил, че с отговора на исковата молба ответникът е признал, че не е в състояние да завърши строежа по независещи от него причини, поради което даването на срок за изпълнение по чл.87 ал.1 ЗЗД се явява безпредметно. В заключение съдът е приел исковата претенция за основателна, тъй като с връчването на нотариалната покана за разваляне на предварителния договор за продажба на недвижим имот в строеж е отпаднало основанието за направените плащания по договора и ответникът дължи връщане на платените суми.
Настоящият състав намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Нито един от поставените от касатора два материалноправни въпроса няма характеристиката на въпрос, попадащ в общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както бе посочено по-горе решаващите аргументи на въззивния съд относно неоснователността на възражението на ответника за погасено право на кредитора да развали договора по чл.87 ал.5 ЗЗД, са свързани с направеното от съда тълкуване на договора по см. на чл.20 ЗЗД и извода на въззивния състав, че съгласно клаузите на договора изпълнението на задължението на продавача по предварителния договор е обусловено от наличието на завършен обект, а не от посочения в договора срок за изпълнение на строителството. В тази връзка въпросът: „С каква давност се погасява правото на кредитора да прекрати договора, когато няма вече интерес от изпълнение на основание чл.306 ал.5 ТЗ?” не е значим за спора по см. на чл.280 ал.1 ГПК. От една страна въззивният съд не се е позовал и не е приложил разпоредбата на чл.306 ал.4 ТЗ, а от друга страна – спорният въпрос по делото не е свързан с вида (погасителна или преклузивна) и срока на давността. Що се отнася до втория въпрос: .„Може ли давността по чл.87 ал.5 ЗЗД да бъде прекъсната с изпращане на писмо до кредитора, в което се твърди наличие на пречки с временен характер, които препятстват изпълнението?”, този въпрос също не е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като не е формирал решаващата воля на съда. Изпратените писма от ответното дружество до кредитора за наличието на пречки с временен характер, които възпрепятстват изпълнението, не са обсъждани в мотивите на въззивното решение в контекста на обстоятелства, прекъсващи давността по чл.87 ал.5 ЗЗД, нито е налице извод на съда, че давността не е изтекла към датата на изпращане на поканата, тъй като е била прекъсната. Във въззивното решение наличието на пречки за строителството по чл.5 са посочени като обстоятелства, обуславящи спиране течението на сроковете по чл.2 и чл.8 за изпълнение на договора, а не като обстоятелства, прекъсващи давността по чл.87 ал.5 ЗЗД . Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни основания за това.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, без да бъде формулиран конкретен правен въпрос, се излагат доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с оглед твърдението на касатора, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана, както и че поканата за прекратяване на договора не съдържа реквизитите на писмено уведомление по чл.87 ал.2 ЗЗД. Според задължителните указания в цитираното по-горе ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства. Ето защо при липсата на формулиран въпрос твърденията на касатора в изложението за неправилно приложение на разпоредбите на чл.50 ал.4 във вр. с чл.47 ал.1 ГПК относно начина на връчване на нотариалната покана, както и за липсата на предпоставки за развалянето на договора по реда на чл.87 ал.2 ЗЗД (без даване на срок за изпълнение) не могат да обусловят допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
На основание чл.78 ал.3 във вр. с чл.80 ГПК дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответното по касация дружество разноски в размер на 1 276лв. – заплатено на 31.03.2017г. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №928 от 16.12.2016г., постановено по в.т.д. №1420/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО.
ОСЪЖДА [фирма]- ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на С. У. Ай С., гражданин на Кралство |Б., адрес: Кралство Б., 2310, Р., [улица], съд.адрес: адв.Ц. П. И., [населено място],, [улица] вх.Б ет.1 ап.3 сумата 1 276лв. /хиляда двеста седемдесет и шест лева/- разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: