О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 27.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 17 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. К. и [фирма] против решение № 261 от 07.10.2011г. по гр.д.№ 318/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 113/19.04.2011г. по гр.д.№ 141/2011г. на Габровски окръжен съд. С последното е признато за установено по отношение на А. К. и П. Ц. К. и [фирма], че [фирма] със седалище [населено място] е собственик на дворно место, съставляващо имот 000076 на километър от строителните граници на [населено място], [община], бивш стопански двор с площ 36 785 кв.м. заедно с построените в него сгради и ответното дружество е осъдено да предаде на ищеца владението върху същия имот.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че има влязло в сила решение между същите страни преди това и за неправилност, поради неправилно възприемане на обстановката и нарушение на процесуалните правила – 482 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ при отхвърляне на отрицателен установителен иск допустимо ли е предявяване на положителен установителен иск за собственост от същия ищец против същия ответник.Обстоятелството, че в първоначалното производство не е участвал съпруг основание ли е да се приеме иска за допустим, 2/. При наличие на влязло в сила постановление за възлагане, надлежно вписано и в последствие отменено по жалба на основание чл. 435, ал.4 от ГПК отмяната противопоставима ли е на права, придобити от трети лица преди това, стабилитета на проданта отнася ли се и за този случай, 3./оригинерен, или деривативен способ ли е публичната продан. Публичната продан на чужд имот прави ли добросъвестния купувач собственик. 4./ По силата на чл. 482, във вр. с чл. 496, ал.2 от ГПК могат ли да бъдат противопоставени права на трети лица, на последващ купувач на имота, когато тези права вече са били противопоставени на взискателя и има влязло в сила решение, с което иска им е отхвърлен по отношение на взискателя. 5./ противопоставими ли са правата на преобретателите по сделка, вписана преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС и по установителен иск за собственост. По трети въпрос се твърди противоречие на възивното решение с Р № 92/18.08.2010г. по т.д.№ 645 / 2009г. ІІ т.о. По четвърти въпрос се твърди противоречие с Р № 1109 от 03.12.2008г. по гр.д.№ 4299/2007г. І гр.о. Р № 1104 /14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/2005г. ВКС, Р № 1692 по гр.д.№ 579/2010г. и ТР № 3/2010г. по т.д.№ 3/2009г. По останалите въпроси се твърди основанrето по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като поставените въпроси и представената съдебна практика не кореспондира на обстоятелствата по делото..
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Процесният имот е предоставен в собственост на Д. П. М. при развода й с К. М. с потвърденото споразумение с решение по бр.д.№ 39/1997г. Тя е внесла този имот като апортна вноска в [фирма], което е вписано с решение на 21.10.2002г. по ф.д.№ 600/2002г. Извлечение от дружествения договор, в който е посочено внасянето на апарто е вписано на 06.11.2002г. Предният ден е вписана възбрана от А. К. върху същия имот за задължение на Д. М. към него. По образуваното изпълнително дело с взискател А. К. и длъжник Д. М. е насочено изпълнение върху процесния имот и с постановление за възлагане от 22.05.2009г. имота е възложен на взискателя. Постановлението е влязло в сила на 05.06.2009г., вписано е на 10.06.2009г. и с н.а. № 176/11.06.2009г. А. К. и съпругата му П. К. продават процесния недвижим имот на ответника [фирма]. Публичната продан е обжалвана от длъжника и от третото лице [фирма] и с решение № 725/22.02.2009г. по гр.д.№ 132/2009г. на Габровски ОС е отменена. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение № 6 от 06.02.2009г. по гр.д.№ 14682006г., с което по иск по чл. 336 от ГПК /отм/, предявен от [фирма] е установено, че имота, по отношение на който е насочено изпълнение не е собственост на длъжницата. С това решение е отхвърлен иска против взискателя, предвид това, че той и длъжника не са необходими другари. В мотивите на това решение е прието, че Д. М. е изгубила собствеността си от момента на възникване на търговското дружество, в което е внесла имота като апорт с учредителния договор – 21.10.2002г. По отношение на взискателя, иска е отхвърлен защото по отношение на него не може да се противопостави извършеното след вписване на възбраната вписване на апортната вноска на основание чл. 347 б. а” от ГПК /отм/
С обжалваното решение, възивният съд е приел, че след отмяна на постановлението за възлагане и поради това, че публичната продан на недвижим имот е деривативно придобивно основание, К. не се легитимират като собственици и не са могли да прехвърлят правото на собственост на [фирма].
Първият поставен въпрос касае допустимостта на предявения иск по чл. 124 от ГПК и по чл. 108 от ЗС и на решенията по него, тъй като има влязло в сила преди това решение по чл. 336 от ГПК /отм/ Съдът е приел, че това решение не формира отрицателна процесуална предпоставка, тъй като в производството сега участват ответници, които не са участвали по предходното дело – съпругата П. К. и [фирма]. Освен поради липсата на субективен идентитет,. по-късно предявеният иск е допустим и защото първия е предявен на основание чл. 336 от ГПК, който определя кои са надлежни ответници и защото след влизане в сила на решението по този спор е отменена публичната продан и това е ново обстоятелство, даващо възможност за предявяване на нов иск. Поради това, че не е налице вероятност за основателност на доводът за недопустимост на решението, на това основание не следва да се допуска касационен контрол.
Втория въпрос е: при наличие на влязло в сила постановление за възлагане, надлежно вписано и в последствие отменено по жалба на основание чл. 435, ал.4 от ГПК отмяната противопоставима ли е на права, придобити от трети лица преди това, стабилитета на проданта отнася ли е и за този случай. Този въпрос е относим към спора предвид установените факти по делото и приетото от съда. С Р № 92/18.08.2010г. по т.д.№ 645 / 2009г. ІІ т.о. по чл. 290 от ГПК, с което се твърди противоречие е прието, че извън основанията, предвидени в чл. 384 от ГПК /отм/, която е императивна не може да се атакува по исков ред публичната продан. В настоящото производство не се атакува самата публична продан. Тя е отменена по жалба, а се твърди нетранслативност, поради което цитираното решение е неотносимо към този въпрос.
С Р № 1109 от 03.12.2008г. по гр.д.№ 4299/2007г. І гр.о., цитирано от касаторите е прието, че правото на собственост се придобива от влизане в сила на постановлението за възлагане независимо дали е обжалвано, тъй като обжалването не спира изпълнението, а отмяната на проданта действа от момента на постановяване на решението за това. С обжалваното решение е прието, че отмяната на публичната продан има обратно действие. За преодоляване на това противоречие по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по този въпрос.
Основният въпрос е за характера на придобиването при публична продан на недвижим имот. В мотивите на Р № 92/18.08.2010г. по т.д.№ 645 / 2009г. ІІ т.о. по чл. 290 от ГПК е прието, че публичната продан е самостоятелно оригинерно основание за придобиване на недвижим имот. С въззивното решение е прието, че публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на собственост. За преодоляване на това противоречие и по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
Поставен е и въпроса противопоставими ли са правата на преобретателите по сделка, вписана преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС и по установителен иск за собственост. Този въпрос няма значение на изхода от спора до колкото сделката между ответниците е преди вписване на исковата молба по настоящото дело. С Р № 1104 /14.11.2006г. по гр.д.№ 1072/2005г. на ВКС ІVБ гр.о. е прието, че ако недвижим имот е прехвърлен няколко пъти, миродавен е редът на вписване, а добросъвестността е без значение. Има се предвид последователни вписвания от един и същ прехвърлител. С Р № 1692 по гр.д.№ 579/2010г. е даден също приоритет на реда на вписването, но конкуренция е налице когато прехвърлянията са от един и същ прехвърлител. Тези решения нямат отношение към въпроса: противопоставими ли са правата на преобретателите по сделка, вписана преди вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС и по установителен иск за собственост. ТР № 3/2010г. по т.д.№ 3/2009г. също е неотносимо, защото разглежда вписването, като елемент от изискванията за редовност на исковата молба, какъвто не е предмета на спора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 07.10.2011г. по гр.д.№ 318/2011г. на Великотърновски апелативен съд по касационна жалба, подадена от А. С. К. и [фирма].
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 970 лв. и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: