О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София 28.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 272 по описа за 2010 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 предл.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Ц. К. против определение № 53 от 1.03.10г.по гр.дело № 1856/09г.на Върховния касационен съд,състав на Трето г.о. С него е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 805/27.01.2010г.,подадена от същата страна против определение № 1* от 29.12.09г.,постановено по делото,с което не е допуснато касационното обжалване по реда на чл.288 от ГПК и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение.
Излагат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема че частната жалба е процесуално допустима,но по същество е неоснователна поради следното:
Правилно състав на Трето г.о.на ВКС е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на И. Ц. К. от гр. В. срещу определение на ВКС,състав на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.288 от ГПК,с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение,като е приел,че разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения-тези,които преграждат по-нататъшното развие на делото и тези,за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му,а то не е и преграждащо развитието на делото. С новия ГПК/ДВ,бр.50/07г./исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.н.предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК,в което се проверява наличието на условията на чл.280 от ГПК. С постановяване на определението по чл.288 от ГПК,с което не се допуска касационно обжалване,ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Определението не прегражда развитието на делото,а е акт,с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция,която е предвидена и уредена като факултативна съгласно РКС № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 от ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 от ГПК,визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение – когато срещу него е подадена касационна жалба,но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 от ГПК,респективно касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване/от влизането му в сила/в първата хипотеза,докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Ц. К. срещу определение № 53 от 1.03.10г.по гр.дело № 1856/09г.на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.