2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
С., 28,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 277/12година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №1711 от 05.10.2011г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба е на становище, че определението е правилно. Изложени са и подробни доводи за това, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Доводите и на двете страни, свързани с производството по чл.274, ал.3 ГПК са неотносими към настоящия процесуалноправен спор, който се квалифицира по чл.274, ал.2 ГПК, с оглед постановения от въззивния съд правен резултат, с който частната жалба на настоящия жалбоподател е оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение след като обсъди данните по делото приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на [фирма] – гр-. С. против разпореждане от 01.03.2011г. по т.д. 1921/10г. на СГС, с което ищецът производството – В. Д. е освободен на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса по предявения от него иск.За да постанови този резултат, въззивният съд е приел недопустимост на въззивното обжалване, поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, с оглед това, че държавната такса е публично държавно вземане и ответникът не е легитимиран да упражнява правата на държавата по дължимостта на тази такса.
Частната жалба е неоснователна.
На инстанционен контрол пред въззивната инстанция, подлежат актовете указани в нормата на чл.274, ал.1 ГПК- т.е. тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които е предвидена изрично обжалваемост. Разпореждането, с което се уважава искане по чл.83, ал.2 ГПК не попада в тези лимитивно изброени категории. Същото е преграждащо, само в хипотеза на постановен отказ да се уважи искането за освобождаване от такси и разноски, но в обратната хипотеза, разпореждането на съда няма преграждащ характер, нито изрично е предвидена неговата обжалаваемост. С оглед тези предпоставки страната не е изложила правни съображения, преодоляващи разбирането, че за нея не е налице процесуална възможност да обжалва определението, с което е уважено искане по чл.83, ал.2 ГПК. Нещо повече и приложените от жалбоподателя съдебни актове, третиращи подобен спор, са само такива постановени във връзка с отказ да бъде уважено искането по чл.83, ал.2 ГПК, но не и такива третиращи хипотеза в която това искане е уважено. В този смисъл, макар и основателно оплакването за това, че неправилно въззивният съд е приел, че с подаване на частната жалба срещу разпореждането на първостепенния съд по чл.83, ал.2 ГПК са били упражнени правата на държавата, крайният извод за недопустимост на инстанционния контрол е правилен по изложените съображения, поради което и определението следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1711 от 05.10.2011г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: