1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 29.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3054 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 1367 от 15.06.2017г. по т. дело № 596/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 5743 от 04.11.2016г. по т. дело № 195/2015г. на Окръжен съд Благоевград и ответникът е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 3 000 лв. – направени разноски за въззивното производство, преставляващи платено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт
Ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищеца [фирма] следните суми: 1/ на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 59 927,31 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от 25.07.2011г. и анекс № 2/09.04.2013г. за строеж „Търговски обект и складова база за строителни материали“ в [населено място], имот с идентификатор 21498.25.3, местност „Св. И.“, землище [населено място], установени с протоколи обр. 19 с № 8/05.02.2013г. и № 10/02.08.2013г. и фактури № [ЕГН]/05.02.2013г., № [ЕГН]/02.08.2013г. и № [ЕГН]/26.03.2014г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2015г. до окончателното й плащане; 2/ на основание чл. 86 ЗЗД сумата 14 714,54 лв., представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху неизплатената главница по всяка от горепосочените фактури от датата на издаването им до 11.11.2015г.; 3/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 009,64 лв. – направени деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Налице ли е нередовност на исковата молба, съдържаща претенция за заплащане на фактурирани от ищеца СМР в полза на ответника, като се претендира глобална сума въз основа на изготвени фактури от ищеца, без в исковата молба да се посочват конкретните СМР, които се твърди, че са били извършени от ищеца, но останали незаплатени от ответника?
2. При наличие на твърдение в исковата молба за изработени няколко на брой СМР от ищеца в полза на ответника по иска и твърдение в ИМ за извършено частично плащане от ответника, следва ли ищецът да конкретизира в ИМ как е изразходвано /осчетоводено/ това частично плащане – като плащане на цялата сума за конкретно извършено СМР /при което претенцията му се явява неоснователна, за конкретното СМР/ или е извършено съразмерно прихващане на част от всички претендирани заплащания за изработени СМР?
3. При извършени плащания в брой от ответника към ищеца в размер на 167 200 лв., документирано с представени по делото разписки за изплатени суми, отразени в счетоводството на същия, макар и не осчетоводени редовно, следва ли да се признаят като извършено плащане?
4. На коя от страните е вменено задължението да установява основанието за извършените плащания в брой при непосочване на това основание в представените платежни нареждания при споразумение между страните за авансово плащане на договорени СМР?
5. При некачествено изпълнение на СМР, която некачественост е била видима при монтажа на крепежните елементи по фасадата, и в последствие видимостта е закрита при постяването на металните тави, налице ли е очевидност на некачественото изпълнение, което да обуславя срок за възложителя за изразяване на възражение за некачествено изпълнение
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Н. Х. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага евентуални съображения за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея е релевирано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод за основателност на иска по чл.79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от сключения между тях на 25.07.2011г. договор за строителство, съгласно който [фирма] в качеството си на възложител е възложило на [фирма] изпълнението на строителство на обект „Търговски обект и складова база за строителни материали“ в [населено място], местност „С. И.“ при обща стойност на договорените работи в размер на сумата приблизително 400 000 лв. без ДДС. Страните са уговорили, че договорената цена подлежи на доказване с подробни количествени сметки и протокол обр. 19, единичните цени ще се образуват в зависимост от реално действащите в страната, а начинът на плащане е на части – авансово в размер 50 000 лв. и последващи плащания, в съответствие с постигането на конкретно посочени етапи от изпълнение на строителството, както поетапно плащане на изпълнени СМР, като авансът се приспада от последния акт. Срокът за изпълнение на възложените работи е шест месеца от подписване на договора, а с анекс № 2 към договора от 09.04.2013г. е договорено изпълнение на допълнителни строително-монтажни работи на обекта.
Въз основа на събраните по делото доказателства, двустранно подписаните протоколи обр. 19 № 8 от 05.02.2013г. и № 10 от 02.08.2013г. и издадените от ищеца, приети от възложителя и осчетоводени от двете страни данъчни фактури, съдебният състав е установил, че ищецът е извършил възложената му и описана в протоколите обр. 19 работа, същата е приета от ответника по иска, който е извършил и частични плащания по фактурите за извършената работа.
Въззивната инстанция е изложила съображения, че плащането на част от договореното възнаграждение означава липса на противопоставяне и е израз на съгласие и потвърждаване на действията на лицата, които са подписали приемо-предавателния протокол и издадените въз основа на него фактури за дължимо възнаграждение. Изводът, че ответникът –възложител е приел, че възложените работи са изпълнени съобразно договора, е аргументиран с разпоредбата на чл. 264, ал. 4 ЗЗД, липсата на възражения за неправилно изпълнение и на предприети от ответника действия по реда на чл. 265 ЗЗД за реализиране на правата му по предвидения от закона ред. Въззивният съд е посочил, че неспазването от страна на ответника на разпоредбите на чл. 264, ал. 2 и чл. 265 ЗЗД преклудира правото му да претендира наличието на свое вземане на това основание и да откаже заплащането на договореното възнаграждение за приетите работи. Поради липсата на доказателства за извършено плащане на останалата част от дължимо възнаграждение, както и доказателства, които да изключват отговорността на възложителя по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, искът по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 59 927,31 лв.
Възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, че са платени всички изпълнени и приети работи по процесния договор, е прието за неоснователно. За да направи този извод, съдебният състав е обсъдил представените 4 броя разписки за изплатени общо в брой на управителя на ищцовото дружество суми в размер на 163 200 лв., съобразил е посоченото в тях основание за плащане, датите на които са издадени /05.08.2011г., 12.08.2011г.,18.10.2011г. и на 13.09.2012г./ и датата на подписване на анекс № 2 – 09.04.2013г. и е изложил съображения, че доколкото анексът към договора, с който са възложени допълнителни СМР за окачена фасада и еталборд на обекта, е подписан след издаването на разписките за плащане, то направените плащания в брой са неотносими към възнаграждението по изпълнение на възложените с него СМР. Въз основа на преценката на посочените доказателства и протоколите обр. 19 съдебният състав е заключил, че с осъществените в брой плащания ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на възнаграждение за изпълнени работи, различни от отразените в процесните два протокола СМР.
Възражението на ответника, поддържано и във въззивната жалба, за недължимост на претеднираните суми поради допуснато от страна на изпълнителя некачествено изпълнение на възложените работи, което е съществено и неотстранимо, е прието за неоснователно по аргументи, че констатираните недостатъци са били видими при приемането на процесните работи, поради което при липса на отправено по реда на чл. 264 ЗЗД възражение от страна възложителя искането се явява преклудирано – процесните протоколи са подписани на 05.02.2013г. и 02.08.2013г., докато първото възражение за некачествено изпълнение на възложените СМР е направено след две години, едва с нотариалната покана, връчена на 30.11.2015г. непосредствено след получаване на нотариалната покана от ищцовото дружество за заплащане на остатъка от дължимото възнаграждение за приетите по двата протокола обр. 19 строително-монтажни работи.
С оглед изхода на спора за главницата е направен извод за основателност и на иска за присъждане на обезщетение за забавеното й плащане за периода на забавата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два процесуалноправни въпроса са относими към допустимостта на въззивното решение. Основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт за проверка на неговата допустимост не са налице, тъй като исковата молба е редовна и не са налице предпоставки за оставянето й без движение по чл. 129, ал. 2 ГПК. В обстоятелствената част от исковата молба ищецът е индивидуализирал твърдяното договорно правоотношение за извършване на процесните строително-ремонтни работи, посочил е изрично, че претендира неплатената част от възнаграждението за извършените СМР съгласно протоколи обр. 19 № 8/05.02.2013г. и № 10/02.08.2013г., възложени с договор за строителство, сключен между страните на 25.07.2011г. и анекс № 2/09.04.2013г. В протоколите обр. 19 съответните СМР са конкретизирани по вид, количество и стойност, претенцията на ищеца е за заплащане на останалата част от възнаграждението за всички СМР по двата протокола обр. 19, а не за част от посочените в протоколите СМР, поради което, като не е оставил исковата молба без движение, въззивният съд не е процедирал в нарушение на постоянната практика на ВКС.
Формулираният в т. 3 от изложението въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на решението на САС. Този въпрос е относим към предмета на делото и е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, а отговорът му е обусловен от всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай въззивната инстанция е обсъдила доказателствата в тяхната взаимна връзка и въз основа на тях е приела, че с платената сума общо в размер 163 200 лв. с представените 4 броя разписки са платени други възложени с договора за строителство СМР, но не и процесните СМР, посочени в протоколи обр. 19 № 8/05.02.2013г. и № 10/02.08.2013г. Доколко при обсъждане на доказателствата и установяване на фактическата обстановка съдебният състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността на решението и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Посоченият в т. 4 от изложението въпрос е процесуалноправен и е релевантен, тъй като от него зависи изходът на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 47/2009г./ връзка с § 74 ПЗР на ЗИДГПК не е налице. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Съгласно постоянната практика на ВКС при иск за заплащане на възнаграждение за възложени и изпълнени СМР и направено от ответника възражение за неоснователност на иска поради извършено плащане, доказателствената тежест за установяване, че плащането е извършено, се носи от ответника по иска на основание чл. 154, ал. 1 ГПК. Касаторът не е посочил съдебна практика, при която посочената правна норма да е тълкувана неточно, което да обосновава нейната промяна или осъвременяване на тълкуването, нито са налице изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат създаването на нова съдебна практика. В настоящия случай представените от ответника по иска доказателства за плащане са обсъдени заедно с всички събрани доказателства, като са отчетени и датите на издаване на разписките, удостоверените с тях обстоятелства и датата на анекса към договора. Правилността на преценката на доказателствата и установяването на фактическата обстановка не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
По начина, по който е формулиран, петият въпрос не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт, тъй като въззивният съд не е изложил съображения дали описаните в протоколи обр. 19 № 8/05.02.2013г. и № 10/02.08.2013г. СМР са закрити. Въпросът е свързан с приложението на разпоредбите на чл. 264 и чл. 265 ЗЗД, разграничението на констатираните от ищеца – възложител недостатъци – дали недостатъците са „явни” или „скрити”, и в зависимост от това на установяване на момента, в който възложителят следва да уведоми изпълнителя и да направи възражение за некачествено изпълнение. Отговорът на този въпрос е специфичен за всяко дело и разрешаването му е въз основа на конкретните факти и заключението на съдебно-техническата експертиза. Съгласно постоянната практика на ВКС възложителят има право да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига да не пречи на изпълнителя, а при приемането на работата той следва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За явните недостатъци поръчващият следва да направи възраженията си веднага, а по отношение на скритите недостатъци трябва да уведоми изпълнителя веднага след откриването им, с изключение на хипотезата, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Изводът на съдебния състав на САС за преклудиране на възражението за некачествено изпълнение на възложените работи поради това, че недостатъците са били видими и липсата на отправено по реда на чл. 264 ЗЗД възражение, е направен въз основа на установената фактическа обстатновка след обсъждане на събраните доказателства в тяхната взаимна връзка. Преценката за правилността на установените по делото факти и обстоятелства и съответствието им със събраните доказателства не е предмет на производството по чл. 288 ГПК, а направените оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1367 от 15.06.2017г. по т. дело № 596/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [община], област Благоевград, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.