5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1094/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.328
гр.София, 03.06. 2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1094/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Кр.Г. от АК-Бургас срещу решението на Бургаски апелативен съд № 83/08.10.2012 год., постановено по т.дело № 239/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд № 226/01.07.2010 год. по т.дело № 662/2009 год., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] както следва: сумата 22 146,37 лева, представляваща стойност на заплатени, но неизвършени строително-ремонтни работи по договор № 1/01.09.2008 год.; сумата 13 137 лева-обезщетение за пропуснати ползи от нереализирани печалби от неизпълнението на същия договор за периода от 01.03.2009 год. до 09.06.2009 год.; 2 363,78 лева-договорна неустойка по чл.24, представляваща 10% върху сумата по неизпълнението, както и сумата 56 154,17 лева-подлежаща на връщане авансово заплатена сума по развален договор № 2/02.09.2008 год. на основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че нарушавайки процесуалните правила първоинстанционният съд е допуснал назначаването на поисканите от ищеца съдебно-счетоводна и техническа експертизи въпреки възраженията на ответника по някои от поставените задачи, като от друга страна не приел за разглеждане допълнително поставени въпроси от ответника. В тази връзка, според касатора, въззивният съд неправомерно е отказал да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, мотивирайки отказа си с преклузията по чл.266, ал.1 ГПК. Излагат се и съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, не е изяснил делото от фактическа страна, което е довело до погрешни и необосновани изводи досежно спорните правоотношения.
В допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Позовавайки се на приложеното към жалбата решение от 16.09.2004 год. по гр.дело № 660/2003 год. на ВКС-ІV г.о. /постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год./ в изложението се твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по съществен процесуалноправен въпрос относно назначаване от съда на съдебна експертиза и възможността във въззивното производство да се представят доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения с оглед разпоредбата на чл.266 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта и основателността на подадената касационна жалба в законния срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал, включително заключенията на назначените в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна и техническа експертизи съдът е направил решаващия извод, че ответника-касатор се явява неизправна страна по сключения с ищеца договор № 1/01.09.2008 год. за извършване на строително-ремонти работи на обект на ищеца и анекса към него, поради което дължи на възложителя възстановяване на авансово заплатените суми за неизвършените работи; уговорената неустойка върху неизпълнената част, както и обезщетение за пропуснатите ползи в резултат на неизпълнението. Основателна според двете съдебни инстанции се явява и претенцията по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД за връщане на авансово заплатената сума от 56 154,17 лева престирана по прекратения втори договор от 02.09.2008 год. поради отпадане на основанието за получаването й. По повод направени оплаквания от ответника във въззивната му жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с исканията му за възлагане на допълнителни задачи на назначените експертизи, апелативният съд с определение № 305/26.09.2012 год. е приел, че направените доказателствени искания за допускане на СТЕ и СИЕ са преклудирани на основание чл.266, ал.1 ГПК, тъй като такива са били допуснати и изслушани от първата инстанция. Изложени са съображения, че въззивникът е имал възможност да постави допълнителни въпроси към експертизите, но това не е направено своевременно. Наведени са доводи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК, тъй като не са допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обуславят основателността на исканията за доказателства.
С оглед на изложеното поставените от касатора процесуални въпроси, свързани с приложението на чл.266 и чл.370 ГПК и правомощията на въззивния съд във връзка с доказателствените искания, направени във въззивното производство, са релевантни по делото. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на постоянна и непротиворечива съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС по гр.дело № 56/2009 год. на ГК-ІV г.о.; по гр.дело № 221/2009 год. на ГК-ІІІ г.о.; по гр.дело № 367/2009 год. на ГК-ІІ г.о.; по гр.дело № 378/2009 год. на ГК-ІV г.о.; по гр.дело № 1151/2009 год. на ГК-І г.о.; по гр.дело № 129/2009 год. на ГК-І г.о. и др. и обобщена в ТР № 1/09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС. В цитираните съдебни решения е прието, че с оглед въведената в чл.266 ГПК забрана е недопустимо посочването на нови факти и доказателства пред въззивния съд, когато същите са били могли да бъдат представени или доказателствените искания са могли да бъдат направени в първоинстанционното производство. До приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят нови доказателства само, ако не са знаели за тях до подаване на жалбата, съответно – в срока за отговор, както и да искат събиране на доказателства, които не са били допуснати по делото поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд, като преценката за това е предоставена на въззивния съд с оглед данните по конкретното дело. В случая апелативният съд е процедирал в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС, като е приложил точно процесуалния закон, констатирайки настъпилата процесуална преклузия по смисъла на чл.133 ГПК по отношение възраженията и доказателсвените искания на ответника за поставяне на допълнителни въпроси към допуснатите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Що се касае до приетите по делото заключения на вещите лица, същите не са оспорени от страните по делото, а в отговора си от 30.09.2009 год. на исковата молба ответникът сам е заявил, че не възразява за назначаването им и ще се ползува от тях.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд № 83/08.10.2012 год., постановено по т.дело № 239/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ