ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 328
[населено място], 03.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.д. № 1462/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “[фирма]“ АД, [населено място], против разпореждане № 67 от 06.04.2017 г. по т. д. № 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т. о.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С разпореждането, предмет на обжалване, съдията-докладчик по т.д.№ 1130/2016 г. е върнал като недопустима частна жалба, с вх. № 3411/27.03.2017 г. на “[фирма]“ АД, [населено място] против определение № 164 от 20.03.2017 г. по т. д. 1130/2016 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 2208 от 13.11.2015 г. по т. д. 403/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав в обжалваната част. За да постанови обжалваният резултат, съдията-докладчик е приел, че с атакуваното пред него определение е изчерпан инстанционния контрол, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не попадат в обхвата на актовете по чл. 274, ал. 2 ГПК. Освен това тяхната необжалваемост се извежда и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона /чл. 274, ал. 1 ГПК/. Същото нормативно разрешение е въведено и по отношение на касационния контрол в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а в обхвата на касационната проверка по силата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК се включват определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл. 288 ГПК не попада в съдебните актове, за които се прилагат цитираните разпоредби. Случаи, изрично посочени в закона, в които съдебния акт може да се обжалва пред ВКС са визираните в чл. 286 ГПК, а именно -разпореждането за връщане на нередовна касационна жалба, поради подаването й след изтичане на срока за обжалване, неотстраняване в срок на допуснатите нередовности и преценка за необжалваемост на въззивното решение по чл. 280, ал. 2. Определението по чл. 288 ГПК не попада и в категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, които могат да се обжалват с частна жалба пред друг състав на ВКС в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, защото породените от него правни последици не са относими към допустимостта на касационното производство в кръга от случаи, очертани по чл. 286 ГПК, а към достъпа до касационно обжалване, преценката, за който е предоставена от законодателя изцяло в правомощията на решаващия състав на ВКС, с оглед конкретно предвидените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, характеризиращи този вид обжалване като факултативно касационно обжалване. Необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК следва и от съпоставката на съдържащите се в чл. 296 ГПК норми, регламентиращи хипотезите, при които влизат в сила съдебните решения. В третирания по чл. 296, т. 3 ГПК случай не е предвидена обжалваемост за разлика от хипотезите по чл. 296, т. 2 ГПК, свързващи влизането на решението в сила с възможността за неговото обжалване, тъй като недопускането до разглеждане, като основание за влизане в сила на въззивното решение има същият правен ефект, както и неуважаването на касационната жалба – и в двата случая акта на ВКС е окончателен. Или чл. 296, т. 3 приравнява двата случая по правен ефект – решението на въззивния съд влиза в сила.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Правно необосновано е оплакването на жалбоподателя, че необжалваем, съобразно действащия процесуален ред акт на съда, е такъв само по отношение на неговата правилност, но не и по отношение на неговата допустимост. Необжалваемостта на акта изключва последващият инстанционен контрол въобще, независимо от сочените от страната негови пороци, тъй като тя е относима към липса на уредена процесуална възможност за право на жалба, поради окончателния характер на произнасянето.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 67 от 06.04.2017 г. по т. д. 1130/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: