Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
5058_14_opr_288_43(1)a@30zs.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5058 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. Г. Д. и К. Р. Д. (подадени от един и същи процесуален представител – адвокат) срещу въззивно решение № 2901 от 23.04.2014 г. на СГС, г.о., ІV а възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 14.11.2012 г. по гр.д. № 12091 /2006 г. на СРС, 69 с-в., в обжалваната част, с което са отхвърлени предявените от Р. Г. Д. срещу Р. К. Ц. и срещу К. Р. Д. искове с правно основание чл.43,ал.1,б.а ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 12.10.2004 г. на Г. П. Д., починал на 17.11.2004 г. и с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на стореното с него завещателно разпореждане в полза на Р. К. Ц..
Всеки от двамата жалбоподатели твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Р. К. Ц. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата на К. Р. Д. е недопустима поради липсата на правен интерес той да обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният срещу него иск с правно основание чл.43,ал.1,б.а ЗН. Той не е ищец по нито един от исковете. К. Р. Д. е конституиран от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 03.04.2008 г. (л.129) по искане на ищеца Р. Г. Д. (негов баща) „като ответник по предявените с исковата молба три иска” (дословен цитат). Първоинстанционният съд е отхвърлил и трите иска на Р. Г. Д. срещу К. Р. Д.. По въззивна жалба на Р. Д. въззивният съд се е произнесъл по иска му по чл.43,ал.1,б.а ЗН срещу двамата ответници, като е потвърдил решението, с което са отхвърлени и се е произнесъл по иска по чл.30 ЗН на Р. Д. срещу Р. Ц.. В преклузивния срок по чл.248 ГПК не е искано допълване на решението по иск срещу К. Д.. Тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбата на Р. Г. Д. е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено отхвърляне на негови искове и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят извежда следните въпроси, за които не обосновава нито една от специалните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, а вместо това обосновава доводи за неправилност на решението (по чл.281,т.3 ГПК) :
Материалноправен : може ли да се приеме, че човек, който към датата на съставяне на завещание е имал забавен мисловен процес и лабилност или „незадържане” на емоционални реакции (често срещано при хора с мозъчна атеросклероза), е разбирал свойството и значението на акта, който извършва.
Въпросът не е обуславящ. Въззивният съд е приел, че за да бъде едно завещание унищожаемо, то трябва да е направено от лице, което по време на съставянето му, не е било способно да завещава, което означава по време на съставянето му това лице да не е било способно да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради слабоумие, душевна болест или по друга причина, което се установява с експертиза. Както и че експертиза е приета от първата инстанция и съгласно заключението завещателят не е страдал от психично разстройство, което да го е лишило от възможността да действа разумно към 12.10.2004 г. Въззивният съд е приел, че в този смисъл са и показанията на лекаря, разпитан като свидетел по делото, с които потвърждава установеното от него при преглед на завещателя, извършен по искане на последния на 11.10.2004 г.
И. въпрос има значение за заключението на вещото лице, което е преценявало чрез специалните си знания постъпките на завещателя, за да даде заключение за психичното му състояние към момента на съставяне на завещанието, а не за извода на съда, който е основан на заключението на вещото лице.
Материалноправен въпрос: необходимо ли е завещанието да бъде прието по опис, каквото е изискването на чл.30,ал.2 ЗН, когато единият от ответниците е от кръга „наследници по закон”, посочени в чл.5-10 ЗН.
Въпросът не е обуславящ изводите на съда по иска иска срещу Р. Ц., за който въззивният съд е приел, че не е роднина на завещателя и че съгласно приетото с ТР 3 /2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение – приемането на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, когато наследодателят е извършил частни завещателни разпореждания (както е в случая). След като такова липсва, липсва елемент от правото да се иска възстановяване на запазена част.
Въпросът не е обуславящ изводите на съда по иска срещу Р. Ц., т.к. въззивният съд е приел, че предпоставките на исковете (по чл.30 ЗН) срещу различни ответници се преценяват поотделно. С диспозитива си въззивният съд се е произнесъл по жалбата срещу решението на СРС по иска по чл.30 ЗН срещу Р. К. Ц. (разгледаният от него иск по чл.30 ЗН е срещу Р. К. Ц.), за който въззивният съд е приел, че не е роднина на завещателя и следователно не е от кръга наследници по закон. За този иск (срещу Р. Ц.) е без значение, че К. Р. Д. (син на ищеца) е внук на завещателя. В мотивите си въззивният съд е приел, че за иск срещу К. Д. съгласно приетото с ТР № 1 /2005 г. на ОСГК на ВКС е от значение, че макар и да е лице от изброените в чл.5 -10 ЗН, той не е призован към наследяване на дядо си (завещателя), такъв е баща му – ищецът.
Процесуалноправни въпроси: Трябва ли съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, за да мотивира решението си и да посочи на какво основание приема за доказани едни твърдения, факти и обстоятелства, а други – не. Съответно налице ли е съществено процесуално нарушение, ако съдът не е обсъдил част от събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а само ги е изброил.
Първият въпросът е обуславящ, но въззивният съд не го е разрешил така, както твърди жалбоподателят, а в съответствие с установената практика, че следва да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, които са допустими, относими към релевантните факти, и необходими за изясняването им. Поради това вторият въпрос не е обуславящ.
Поради изложеното (липса на обуславящи въпроси, които да са разрешени, както се твърди и липса на специалните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК) следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък на разноски и доказателства за разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. Р. Д. срещу въззивно решение № 2901 от 23.04.2014 г. на СГС, г.о., ІV а възз. с-в., с което е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен иск срещу този жалбоподател, като процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване. Прекратява производството по делото в тази част.
В тази част определението на съда може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при което е дължима държавна такса в размер на 15 лева.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2901 от 23.04.2014 г. на СГС, г.о., ІV а възз. с-в.. по касационната жалба на Р. Г. Д..
В тази част определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.