О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 30.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3104 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. срещу решение №1774 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№525/2018 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №7028 от 23.10.2017 г. по гр.д.№1879/2016 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от И. А. Г. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е обсъдил и съобразил всички обективно съществуващи факти, свързани със състоянието на пострадалата, която макар и жива, е със 100 % инвалидност, физически и психически осакатен човек, в състояние на елементарна адекватност и безпомощност, като не е изследван и характера на всяка една от травмите, вида и характера на дефинитивните увреждания и последиците от тях.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, като по отношение на така формулирания въпрос се твърди наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касация ЗК „Лев инс” АД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 0000 лв., въззивният съд е приел, че единственият спорен въпрос по делото е за размера на дължимото от ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, обезщетение, за претърпените от ищцата, вследствие на ПТП, неимуществени вреди. С оглед установените по делото: 1. Физически увреждания – тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка тежка степен, контузия на мозъчния ствол в дясната част на междинния мозък, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия, охлузване и разкъсно-контузна рана в лявата челно-слепоочна област на главата и на брадата, разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, охлузни рани на горните и долните крайници; 2. Възраст на ищцата към момента на ПТП и необратимата и пълна промяна, настъпила в нейния живот – от нормално активно дете след ПТП се превръща в инвалид, нуждаещ се от постоянна помощ в ежедневието си; 3. Продължителен период на кома, продължаващото и досега лечение от претърпените травми; 4. Продължителен период на особено интензивни болки за период от около 6 месеца, интензивните – за около година и продължаващите и досега умерени такива; 5. Настъпила вследствие мозъчната травма личностна промяна – детето забравя, агресира, губи приятелите си; 6. Невъзможност за пълно възстановяване, както и за значително подобряване – невъзможност да постигне нормален, спокоен, самостоятелен и пълноценен живот на една жена; 7. Стандарт на живот и икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретното място, където живее потърпевшото лице, въззивният съд е достигнал до извод, че справедлив размер на парично обезщетение на ищцата за претърпени неимуществени вреди, възлиза на сумата от 320 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че поставеният материалноправен въпрос е формирал правната воля на въззивния съд, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради обстоятелството, че въпросът за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителна такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и др./, според която, при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Предвид наличието на визираната практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, но не и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1774 от 10.07.2018 г. по в.гр.д.№525/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №7028 от 23.10.2017 г. по гр.д.№1879/2016 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от И. А. Г. срещу ЗК „Лев инс” АД иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 320 000 лв. до 420 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2015 г.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.