O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 2633 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 , изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5726/ 07.06.2018 г. на И. И. В., чрез адв. А. Г., срещу определение № 227 от 29.05.2018 г. на ВКС , III – то г.о. по ч.гр.д. № 1968/2018 г. за оставяне без разглеждане на частна касационна жалба срещу определение № 785 от 28.03.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 615/2018 г., с което е потвърдено определение № 2766 от 09.03.2018 г. на Варненския районен съд по гр.д.№ 3495/2018 г.за прекратяване на производството при условията на чл. 130 ГПК.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен. Поддържа се, че производството, частната жалба срещу определението по което съставът на ВКС е оставил без разглеждане, е исково, а самото определение срещу което жалбата е била насочена е преграждащо, така попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Цитира се практика на ВКС според която въззивните определения по ЗЗДН подлежали на касационен контрол.
Жалбата е в срок, от надлежна страна и срещу преграждащ съдебен акт и поради това допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба срещу определение № 785 от 28.03.2018 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 615/2018 г. и да прекрати производството по нея, в обжалваното сега определение, съставът на ВКС, III – то г.о. е приел, че тя има за предмет въззивно определение постановено в производство, развиващо се по молба за отмяна на мерки за защита от домашно насилие, по реда на ЗЗДН, което е уредено като двуинстанционно съгласно чл. 17, ал.6 от закона .Така съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК определението макар да е прекратително, не подлежи на касационен контрол,след като постановеното в това производство решение не би подлежало на касационен контрол.
Фактическите и правни констатации на състава на ВКС в обжалвания съдебен акт изцяло се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Предмет на обжалване е определение, с което в качеството си на въззивна инстанция окръжният съд е потвърдил определение от 09.03.2018 г на районния съд,с което производството по делото е прекратено като недопустимо.Прекратеното производство по гр.д. № 3495/2018 г по описа на ВРС е по реда на раздел II-ри от ЗЗДН,образувано по молбата на настоящия жалбоподател, с която е поискал от съда да отмени наложената му с решение № 333 от 13.03.2017 г. на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1985/2016 г мярка по чл. 5 , ал. 1 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие спрямо Д. И. В., негова дъщеря.
Решението на първоинстанционния районен съд съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред съответния окръжен съд, а съгласно чл.17, ал. 6 ЗЗДН решението на окръжния съд е окончателно. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС като касационна инстанция, независимо от това, че попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 3, т.т. 1 и 2 вр чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, определения, постановени в производства, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
След като касационният контрол спрямо решението изрично е изключен от ЗЗДН, то и определенията постановени в такива производства не подлежат на касационно обжалване.
Практиката , на която жалбоподателят се позовава по отношение на преграждащи за производството определения е изоставена от ВКС. В установената практика , споделяна и от настоящия състав на ВКС ІІІ г.о касационната инстанция безпротиворечиво и последователно приема, че съдебните актове постановени в производства по налагане, изменение и отмяна на мерки за защита от домашно насилие,не подлежат на касационен контрол. / в т.см. са: определение № 422 от 09.11.2016 г. на ВКС, ІІІ- то г.о. по ч.гр.д. № 4463/2016 г., определение № 11 от 13.01.2016 Г. на ВКС, І- во г.о. по ч.гр.д. № 6011/2015г., определение № 81 от 19.02.2018 Г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д. № 282/2018 г. определение № 211 от 10.07.2015 г. на ВКС, ІІ –ро г.о. по ч.гр.д. № 3356/201г., определение № 150 от 30.03.2016 г. на ВКС, ІV то г.о. по ч.гр.д. . № № 1336/2016 г./
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 227 от 29.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1968/2018 г. на ІІІ г.о на ВКС
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: