О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 06.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 2566/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. М. Ж. против разпореждане от 12.02.2014г. по гр.д.№ 467/2013г. на Окръжен съд-Добрич, с което е върната подадената от него касационна жалба № 637/29.01.2014г. като недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила – чл. 69, ал.1 т.4, ГПК тъй като е направено смесване между понятие данъчна оценка и обжалваем интерес и не е отчетена стойността на имота и конкретно пазарната му цена и данъчната оценка на целия имот.
Ответниците по жалбата я считат неоснователна, тъй като доводите касаят първоначалната редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, която към деня на подаване на касационната жалба е отменена.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С възивното решение, против което е подадена върнатата касационна жалба е уважен иск за прогласяване за нищожен поради привидност като прикриващ продажба, договорът за замяна, оформена с н.а. № 22,т.ІV/29.11.2011г., по силата на който Д. Н. П. прехвърля на В. М. Ж. своята наследствена част от недвижим имот, представляващ: едноетажна масивна промишлена сграда /склад/, заедно с дворното место, в което е построена, а в замяна на това, В. М. Ж. й прехвърля правото на собственост върху картина. В нот. акт е отразено, че данъчната оценка на прехвърляната идеална част е 158,28 лв., а картината е оценена от Н. на стойност 1000 лв. Съгласно представената данъчна оценка на л. 9 от делото на РС, целия имот има данъчна оценка 16 796,10 лв. С исковата молба е посочена цена на иска – 2000 лв. и че Д. П. притежава 1/108 ид.ч. от имота, предмет на замяната. Данъчната оценка на тази част е 155,61 лв.. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка, ищцата, чиято иск е уважен е задължена да прати на третото лице сумата 1000 лв.
За да върне подадената касационна жалба, съдът е приел, че цената на иска е под 5000 лв., поради което е недопустимо касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г../ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В отменената първоначална редакция релевантен за допустимостта на касационното обжалване бе „обжалваемият интерес”. Сега това понятие е без значение. Законодателят премина към по-обективния критерий „цена на иска”. По искове за прогласяване за нищожен договор, т.е. за съществуването му се събира държавна такса върху данъчната оценка на вещното право, а ако няма такава – върху пазарната, съгласно чл. 69, ал.1 т.4 във вр. т.2 ГПК. Видно от изложеното по-горе, данъчната оценка на идеалната част, предмет на замяната е 155 лв. /158 лв. по нот. акт/. Предмет на замяната, а и на спора не е целия имот, поради което правилно цената на иска е преценена само за спорното вещно право, предмет на договора за замяна. Тъй като има данъчна оценка, цената на иска не се определя по пазарната стойност, но само за пълнота съдът отбелязва, че и пазарната ценя явно е под 1000 лв. щом е заменена за картина на тази стойност без парично уравнение. В исковата молба също е посочена цена на иска под 5 000 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал.2 ГПК преценката на съда, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване е съобразена със закона и данните по делото, поради което частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 12.02.2014г. по гр.д.№ 467/2013г. на Окръжен съд-Добрич, с което е върната подадената от В. М. Ж. касационна жалба № 637/29.01.2014г. като недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: