4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 09. 05. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 5 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищеца К. И. З. срещу решение № 1980 от 24. 08. 2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е потвърдено решение № 331 от 16. 10. 2015г. по гр. дело № 847/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, Гражданска колегия, с което са отхвърлени частичните искове на касатора З. срещу ответника Софийски градски съд /СГС/ с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от действията на съдиите при СГС: съдия М. Г., постановила обезпечителното определение по гр.д.№7778/09г. на СГС, АО; съдиите М. Г. И., М., Я. и Д., забавили администриране на дело и съдия Х. Бодикян от тройния съдебен състав, постановил решение № 4603 от 31. 03. 2011г. по гр.д.№1781/2011г. на СГС, АО, както следва: за сумата 25 001 лв. – пропуснати ползи от разликата между договорената продажна цена на имота му в раздел ІІ – ри, чл. 1 с купувача му по предварителния им договор с № К от 23. 02. 2008г., и тази от публичната му продан, извършена от ЧСИ А. Б., за сумата 6 000 лв. – пропуснати ползи от разликата между пазарната цена от 35 000 евро и заплатените му 21 000 евро от купувача от продажбата на апартамента му в [населено място] и за сумата 4 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства от персонален, личен и междуличностен характер, както и частичните му искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетения за забава за периода: 02. 12. 2010г. – 13. 01. 2013г. върху горепосочените три обезщетения, съответно за сумите 2 888. 47 лв., 693. 24 лв. и 462. 14 лв..
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа, че се касае за противоправни действия на съдии от СГС, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина, а не от кръга на „служебните им задължения“, т. е. извън функционалния им имунитет на магистрати, при което отговорност по чл. 49 ЗЗД носи възложителят на работата – СГС. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, К. И. З. не навежда доводи относно наличието на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а само такива досежно правилността на атакувания съдебен акт. Релевира като основание за отмяна на атакуваното решение като неправилно и неговата „очебийна необоснованост“ и т. 11 ТР № 1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – СГС депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Моли за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт в частта му досежно исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумите 25 001 лв. и 6 000 лв., съставляващи обезщетения за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и акцесорните по отношение на тях искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В горепосочената част обаче не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разглеждането на основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /“очевидна неправилност“/, редакция публ. ДБ бр. 86 от 2017т., в сила от 31. 10. 2017г., е недопустимо да бъде направено в настоящото касационно производство, което съгласно пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г., подлежи на разглеждане по предвидения ред, преди влизането му в сила, т.е. преди влизането в сила на сега действащата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от процесните непозволени увреждания и акцесорния спрямо него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 462. 14 лв., е недопустима като насочена срещу окончателен въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, в приложимата редакция, публ. ДВ бр. 50 от 2015г.. Поради това в тази й част тя следва да бъде оставена без разглеждане.
За да отхвърли предявените искове с правни основания чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от твърдяните противоправни действия на конкретни съдии от СГС, осъществени при изпълнение на служебните им задължения, въззивният съд е приел, че от всички елементи от фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД е доказан само един елемент – възлагане на работа от СГС на съдиите. Посочил е, че действията на последните не са противоправни и виновни, тъй като са осъществени в изпълнение на служебните им задължения на съдии, ползващи се с функционален имунитет, изразяващ се в отсъствие на наказателна и гражданска отговорност за служебните им действия и постановените актове, като не е установено те да са извършили умишлени престъпления от общ характер.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така изложените доводи и обстоятелства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ищеца не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване и това е достатъчно обстоятелство за недопускане на касационен контрол, без да е нужно обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима касационната жалба на К. И. З. срещу решение № 1980 от 24. 08. 2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, в частта му досежно иска с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 4 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволени увреждания и досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 462. 14 лв. – обезщетение за забава за периода: 02. 12. 2010г. – 13. 01. 2013г. върху горепосочената главница.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1980 от 24. 08. 2017г. по в. гр. дело № 765/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, в останалата му част.
ОСЪЖДА К. И. З., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Софийски градски съд сумата 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.
Определението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.