О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 328
гр. София , 23.04.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Дечева
Велислав Павков
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 352/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на “Е”А. срещу решение № 557 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 193 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 181 от 28.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Районен съд, гр. Л.. В касационната жалба се навеждат основания за материална неправилност на решението и необоснованост.
В представеното изложение касатора се позовава на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и счита , че следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение защото съществените материално правни въпроси касаещи държавната и общинска собственост са решени в противоречие с изразеното в решенията на ВКС становище , както и че разглеждането му от касационната инстанция ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения, произнесени от състави на ВКС.
Ответника община “. е депозирала отговор , в който застъпва тезата , че не са налице основанията за допускане на касационна проверка, тъй като не се установяват хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита , че Плевенския окръжен съд се е произнесъл по съществени материално правни и процесуално правни въпроси , но тяхното разрешение е в съответствие с трайната съдебна практика. Освен това подържа, че касационната жалба е и неоснователна, като излага аргументи и в тази насока.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба не следва да се разгледа от ВКС поради следното :
Съгласно чл. 280 ГПК касационно обжалване може да се допусне ако въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Предвид въведените доводи от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че се поддържат основанията по чл. 280, т.1 и т. 2 ГПК, което предпоставя че решението на въззивната инстанция е произнесено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС както и че разглеждането му ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В изложението се сочи съществен материално правен въпрос, свързан с материалноправните предпоставки по преминаване на държавните недвижими имот в собственост на общините по реда и на основание § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Поставя се въпроса дали може ли да се придобие по давност имот представляващ държавна или общинска собственост и кой е началният момент от които започва да тече давностния срок.
Настоящия състав на ВКС намира, че касационната жалба не следва да се допусне до разглеждане, тъй като не са установени елементите от фактическите състави на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касатора “Е” А. е правоприемник на Завод за машини за производство на пластмаса , находящ се в гр. Л., който е бил поделение на държавна фирма “К”, като правоприемството е осъществено по активите и пасивите по баланса на ЗМПП от 31.03.1991 г. Създаден е с решение от 6.02.1992 г. по ф.д. № 1* от 1991 г. на Плевенския окръжен съд по Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество като “Е” ООД, гр. Л.. От 2000 г. дружеството е приватизирано и в момента е “Е” АД. В активите на дружеството към датата на неговото преобразуване от 1991 г. е включен отредения по ЗРП за нуждите на ЗМПП- Л. парцел ****ви , от кв. 117 по плана на гр. Л.. С последващи заповеди на Областния управител терена на посочения парцел **** отписан от регистрите за държавна собственост.
Този имот с акт за държавна собственост № от 20.09.1974 г. съгласно заповед № 1* от 29.06.1974 г. е предоставен на ЗМПП от ОНС , гр. П.. В акта е посочена площта на парцела 42 000 кв.м. Допълнително с акт № 624 от 18.12.1980 г. по чл.77 от НДИ и изградените върху него сгради са предоставени в оперативно управление на Завода за машини и производство на пластмаси. Касатора подържа, че е станал собственик по реда на чл.17а от ЗППДОБ на терена и сградите, включително и на спорната част. Подържа и оригинерно придобивно основание на тази част, която е заснета самостоятелно.
Със заповед № * от 23.01.2007 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра описания по- горе имот е заснет като поземлен имот № 4* с площ от 43 310 кв.м. По тази кадастрална карта като съседен е заснет поземлен имот № 4* и е отбелязано , че е собственост на община “. въпреки,че ищеца счита, че имота е негова собственост. Намира, че този имот е част от предоставеният му в оперативно управление терен върху който са изградени промишлените и административни сгради на праводателя му . Касатора се стреми да отстрани тази “грешка” в кадастралния план , но съобразно чл.53, ал.2, пр.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър първоначално следва да се реши спора за материално право между него и община “., която заявява право на собственост върху тази част от терена. Спора е решен в полза на община “..
По делото е била изслушана тройна техническа експертиза , включваща в.л. Стоян Л. К. , П. В. В. и Т. Т. Л. , които в съответствие с представеният графичен материал са установили, че със заповед № 130 от 25.07.1991 г./графичната част е приложена към делото на първата инстанция / е утвърдена уличната регулация и е извършено преотреждане на държавен имот. Спорната част от парцел **** – 1997 , кв.117 е обособена самостоятелно и е отредена за обществен паркинг. Тази част е именно спорния имот, който в последствие с кадастралния план от 2007 г. е заснет като ПИ 43236.401.1135 с площ от 3 562 кв.м. с трайно предназначение “паркинг” и като собственик е записана общината в гр. Л.. Преотреждането е извършено когато е налице единна държавна собственост , преди обнародването на ЗМСМА , ЗППДОБ и Закона за държавната собственост. Към момента на отреждането на част от територията на парцел ****, кв.117 е действал чл.22 , ал.1 ЗТСУ . Следователно имота не е могъл да бъде предаден на Завод за машини за производство на пластмаса , находящ се в гр. Л. по реда на чл.17а ЗППДОБ /ред. 1994 г./ , тъй като към датата на преобразуването на Завода в търговско дружество с държавно участие , което е станало на 6.02.1992 г. този терен вече не е бил част от парцел ****ви, кв. 117 , а е имал самостоятелно съществуване и е бил собственост на общината. Към тази дата вече е действал разграничителния критерии между общинската и държавна собственост , въведен с § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА/ ред. м. 09.1991 г./.
Във въззивното решение е отговорено и на наведеният довод за оригинерно придобиване на имота, като изрично е посочено, че не е възможно имот , публична общинска собственост да се придобие по давност , а оригинерното придобиване по давност на частна общинска собственост е станало възможно едва пред 1999 г. с обнародваното изменение в бр. 96 на Държавен вестник на разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОС. Давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл , а не е възможно да се приложи разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗС , тъй като дружеството не притежава годно правно основание на което да се позовава за придобиване на собствеността.
Настоящия състав намира, че за въззивното решение не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като макар с него да са поставени съществени материално правни въпроси , то те не са относими към спорното материално право от една страна , а от друга изложените съображения са в съответствие с трайната съдебна практика и не предпоставят новост при прилагането на правните норми, уреждащи материята .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 557 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 193 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: