Определение №328 от по търг. дело №214/214 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
№ 328
 
 
София, 02.06.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май  две хиляди и девета  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
           ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                                       ЕМИЛ МАРКОВ  
 
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело №214/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ С. С. М. ” ООД – гр. С. срещу решение № 527 от 24.10.2008г. по гр.д.488/08г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.04.2008г. по гр.д.2191/07г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против О. – гр. П. иск с правно основание чл.79 вр. чл.258 ЗЗД и иск с правно основание чл.92 ЗЗД.
Ответникът по касация –О. – гр. П. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, изложение по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК, касаторът се е позовал на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел, като е поддържал, че съществения въпрос бил относно пределите на представителна власт на кметовете на Кметства, съгласно чл.46, ал.1 т.10 ЗМЗМА, доколко същите се ограничават с разпоредбата на чл.28, ал.1 Закона за общинските бюджети и могат ли да се ограничават въз основа на заповед на кметовете на общини. Посочено е, че разрешаването на тези въпроси било от съществено значение. Лаконично е отбелязано, че страната считала, че били налице и основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като постановеното решение противоречало на решение №59/15.04.2008г. на РС – П. по гр.д. 2187/2007г. Други доводи не са развити.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че страната не е формулирала конкретно същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешен при условията на три изброени хипотези в чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Този извод произтича от правната дефинитивност на понятието- съществен материалноправен, респ.процесуалноправен въпрос, а именно този, който обуславя конкретния решаващ извод на съда и от който зависи изхода на разглеждания правен спор и спрямо който се извършва преценката за наличието на лимитивно очертаните хипотези на текста. Поставените общо въпроси, с оглед така очертаната същност на понятието нямат характер на съществени. Освен това за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на обжалвания акт, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, което има за правна последица недопускане до разглеждане на подадената касационна жалба.
Не се обосновава довод и за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По това основание не е формулиран съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос,респективно общо поставените въпроси не са обвързани с него. Освен това не самото решение следва да противоречи на практиката на съдилищата, а разрешенията давани от тях по конкретно формулирания съществен въпрос. Соченото като противоречиво решение на РС – П. , също не може да обоснове извод за наличие предпоставките на посочената норма, тъй като същото подлежи на инстанционен контрол, а липсва доказване, че същото е влязло в сила, за да съставлява практика на този районен съд.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 527 от 24.10.2008г. по гр.д.488/08г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top