ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 328
София,18.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 359-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК”Б. имоти”АД-г. София срещу въззивното решение от 15.12.08г. по г.д. №822/08г. на АС-г. София, І-ви с-в, с което е отменено решението от 10.01.08г. по г.д. № 4058/06г. на СГС, І-4 с-в, в частта с която е отхвърлен предявеният от Д. С. Д. от г. Земен срещу ЗК”Б. имоти” АД иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата 25 000 лв., както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени 770 лв. съдебни разноски и вместо него е постановено друго, с което ЗК”Б. имоти” АД е осъден на основание чл.226 КЗ да заплати на Д. С. Д. от г. Земен сумата 25 000 лв. както и 2000 лв. съдебни разноски.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че е недопустимо направеното с въззивната жалба увеличение цената на иска от 10 100 лв. на 26 000 лв.
В тази връзка развива съображения, че в случая е постановено процесуално недопустимо решение.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият процесуално правен въпрос от значение за правилността на решението е този допустимо ли е изменението на цената на иска да бъде направено пред въззивния съд.
В конкретния случай с въззивната жалба е направено увеличение на цената на иска от 10 100 лв. на 26 000 лв.
Съгласно т.9 от ТР №1/00г. на ОСГК на ВКС при изменение на иска, в частта му относно размера на петитума не е налице промяна на претендираното спорно право, като предявеният иск за неговата защита се запазва като предмет на делото. Това прави подобно изменение допустимо, какъвто е и разглеждания случай.
Ето защо въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие със задължителната практиката на ВКС/ ТР №1/00г. на ОСГК/, обстоятелство обуславящо липса на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочените от касатора решения, в т.ч. и ТР на ОСГК, вкл. и цит. ТР №1/00г. на ОСГК не налага противоположен извод.
Изложеното налага извода, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.08г. по г.д. №822/08г. на АС-г. София, І-ви с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15.12.08г. по г.д. №822/08г. на АС-г. София, І-ви с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: