О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 10.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 5018 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Г. от [населено място], чрез адвокат В. К. от АК-П. срещу решение № 70 от 27.09.2017 г. по в.гр.д. № 240/2017 г. на Окръжен съд Видин, с което се отменя решение № 100/07.03.2016 г. по гр.д. № 1699/2015 г. на Районен съд Видин и са отхвърлени предявените искове срещу И.а.„А. а.“, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 346/10.06.2015 г. за уволнение на К. С. Г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Главен специалист – инспектор“ в Р. д. „А. а.” В.. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция с решение № 111/04.07.2017 г. по гр.д. № 4412/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК, а именно: 1. „Длъжен ли е съда да извърши контрол за законосъобразност на подбор по чл.329 от КТ при изрично оспорване на същия от ищцовата страна, съобразно критериите установени в нормата и съгласно указанията дадени в ТР № 3?”; 2. „С какви доказателствени средства се доказва подбора и чия е тежестта на доказване, съгласно ТР № 3?”; Отделно се твърди, че „решението на въззивния съд е очевидно неправилно, по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК (в сила от 31.10.2017 г.)”.
Ответникът по жалбата ИА „А. а.“, чрез юрисконсулт С. Н. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване като претендира разноски пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Главен специалист – инспектор “ в РД „А. а.” В. по трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 346/10.06.2015 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата. С оглед разясненията на Върховния касационен съд в отменителното решение, съдът е установил, че ищецът не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ, а намалената численост в новото длъжностно разписание е нормативно предвидено с ПМС № 106 от 29.04.2015 г. и Заповед № РД-02-15/12.05.2015 г. на изпълнителния директор на И., считано от 15.05.2015 г., поради което е налице реално намаляване на щатните бройки. Съобразявайки заключението на вещо лице, въззивният съд е приел, че работодателят е извършил подбор между всички служители със сходни длъжности в регионалния отдел в съответствие с утвърдената методика за оценка на показателите при извършване на подбор по реда на чл.329, ал.1 КТ, а преценката на комисията за подбор във връзка с професионалния опит и качества за изпълнение на работата е обективна по отношение на ищеца, който е сред лицата с най-ниски показатели. След като не е налице формално реализиране на изискването за подбор по чл.329, ал.1 КТ, според въззивната инстанция, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено законосъобразно, а исковете за отмяна на уволнението като незаконно и за възстановяване на предишната работа са неоснователни.
Допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая, поставените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, обуславят изхода на делото и крайните изводи на съда, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Отговорът на първия поставен въпрос е даден с решение № 207 от 10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 382 от 27.11.2013 г. по гр.д. № 50/2013 г. на ІV г.о., в което се приема, че подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл.328 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата. При подбора трябва да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи идентични по същността си трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. При уволнение поради съкращаване на щата работодателят е длъжен да извърши подбор, за да бъде определено кои работници или служители да бъдат уволнени и кои да бъдат запазени на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. В подбора трябва да бъдат включени всички работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции. Според другото цитирано решение № 207 от 10.10.2013 г. по гр.д. № 37/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, но не са били посочени в исковата молба, както и да размести доказателствената тежест в случаите, при които ищецът не е оспорил истинността на отразените обстоятелства в представения от работодателя писмен документ, обективиращ преценката за подбора. В случая, въззивният съд е съобразил съдебната практиката на ВКС и обосновано е отхвърлил доводите за нарушаване на изискванията за извършване на подбор по смисъла на чл.329, ал.1 КТ, като е съобразил, че при подбора са отчетени законовите изисквания за преценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата, но при сравнението с поставените от работодателя показатели за завършено образование, професионален опит, оценка на прекия ръководител, годишна оценка и дисциплинарно минало, ищецът е измежду лицата с най-ниски показатели. Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.1, преценката на работодателя по чл.32 , ал.1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии в чл.329 от КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Критериите по чл.329, ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е предмет на съдебен контрол в производството по иск за оспорване на уволнението. Когато се твърди, че извършеният подбор между лицата, заемащи сходни длъжности с тази на уволнения работник или служител, не отразява реално придобитата от тях квалификация, знания и умения, съдът следва да прецени дали професионалния опит и качества за изпълнение на работата на уволнения, обективно съответства на дадената от работодателя оценка, както е приел и въззивният съд в обжалваното решение.
Отговор на втория въпрос е даден с решение № 188/10.05.2012 г. по гр.д. № 428/2011 г., на ВКС, ІV г.о., според което работодателят може да извърши преценката за квалификация и качество на работа, като използва различни способи, включително и ползване на помощни комисии и не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действително извършване на подбор, лицата, между които го е сторил, по какви показатели, както и че трудовите правоотношения са били запазени с тези работници и служители, които по-пълно отговарят на критериите на закона. Допустими са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания, както и протоколи от работата на помощни комисии по подбора. Протоколите са частни писмени документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, така че с оглед възраженията и доводите на противната страна, работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата законност. В конкретния случай, въззивният съд приема, че извършеният подбор е в съответствие с изискванията на чл.329, ал.1 КТ, а оценките на комисията отговарят на зададените от работодателя показатели и отразяват обективно притежаваните от ищеца качества, което при липсата на оспорване на конкретни доказателства или обстоятелства във връзка с осъществяването му, доказват законността на подбора. В този смисъл, мотивите в решението на въззивната инстанция във връзка с приложението на чл.329, ал.1 КТ за правото на подбор и задължението на работодателя да извърши конкретна преценка на професионалните качества и опит на работника или служителя, при съкращаването на определена длъжност в хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ и допустимостта на всички доказателствени средства при доказване на реалното извършване на подбор в предприятието са в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поддържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя на конкретно посочено в закона основание, при спазване на изискванията за подбор по чл.329, ал.1 КТ. От мотивите и диспозитива на съдебния акт е видно, че решението на съда е израз на предоставената му от закона правораздавателна власт, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност на въззивното решение не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И.а. „А. а.“, чрез юрисконсулт С. Н., е поискал да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70 от 27.09.2017 г. по в.гр.д. № 240/2017 г. на Окръжен съд Видин.
ОСЪЖДА К. С. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на И.а.„А. а.“, ЕИК[ЕИК], разноските пред касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.