1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр.София, 11.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 900 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. В. от [населено място], чрез адв. М. К., срещу въззивно решение №2014/ 14.10.2014г., постановено по възз. гр. д. № 2082/2013 г. Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение №2167/08.05.2013 г. на Варненския районен съд по гр. д. №12983/2012 г., в частите, с които е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съгругът; родителските права по отношение на малолетното дете П. Г. В., родено на 02.07.2007г., са предоставени на майката М. Д. В., като е определено местоживеене на детето при нея и режим на лични контакти с другия родител; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и поставено при съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК жалбоподателят поддържа основания за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК по следните въпроси:1/Задължително ли е изслушването на двамата родители, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.6 СК, при спор относно предоставянето на родителските права по отношение на непълнолетно дете; 2/Длъжен ли е съдът да се произнесе по всяка една от предпоставките по чл.59 ал.4 СК при разрешаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права; 3/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и приложими ли са правилата за процесуална преклузия при спорове за родителски права; 4/Докога следва да се счита, че едно дете е в „ниска възраст“ ; 5/ Как следва да се тълкува отказът на единият родител да бъде изслушан по реда на чл.59 ал.6 СК; 6/Какви са критериите за изслушване на „други лица“, съгласно нормата на чл.59 ал.6 СК, при направено искане за това; 7/ Как следва да се цени от съда социалният доклад, изготвен от представител на Агенция „Социално подпомагане“ – като експертиза, или свидетелски показания; 8/Задължително ли е изслушването на социалния работник, изготвил доклада, в съдебно заседание; 9/Когато в социалния доклад е инкорпорирано и становище на психолог, следва ли то да е включено в списъка на вещите лица към съответния съд, или се определя от социалната служба; 10/ Необходимо ли е в тези случаи, психологът да се яви и да бъде изслушан в съдебно заседание.
В изложението се поддържа, че решаващите изводи на съда по въпроси №1, №2, №3 и №4 са в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС №1/1974 и приложени решения на ВКС, постановени в производство по реда на чл.290 ГПК. Разрешението на въпроси №5, №6, №7, №8, №9 и №10, според касатора е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата, в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
За да постанови решението си в атакуваните му части, въззивният съд е приел, че страните са във фактическа раздяла от м.април 2012г., когато след скандал и упражнено физическо насилие, съпругата е напуснала семейното жилище. Посочено е, че причините за окончателно разстроените брачни отношения са били системно проявяваната от ответника ревност, налаганите в тази връзка ограничения в личния живот и контакти на ищцата, липсата на разбирателство, уважение и демонстрирани прояви на властническо отношение към съпругата. След обсъждане в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че твърдените брачни провинения на съпругата не са доказани, поради което е заключил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка има съпругът.
По отношение спора за предоставяне упражняването на родителските права, съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимите качества, възможности, условия и желание за отглеждане и възпитание на малолетното дете. В тази връзка са обсъдени представените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и изготвените социални доклади. Отчетено е обстоятелството, че в периода, през който детето е било при баща си, последният е ограничавал контактите с майката и е създавал затруднения за нормално общуване. По реда на чл.59 ал.6 СК, пред първата инстанция, е изслушан бащата, а майката, която се е явила в съдебното заседание, е отказала да бъде изслушана. Обсъден е представеният по делото социален доклад, изготвен от експерт – психолог и социален работник, както и констатациите в него, че детето е емоционално привързано към двамата си родители и към разширения кръг от семейството; че преките грижи, полагани от майката, задоволяват напълно потребностите му, като то има възможност да контактува пълноценно и с бащата. След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, ръководейки се от интересите на детето и съобразявайки неговата възраст /на 6 години/ съдът е приел , че майката е по-подходящият родител и на нея следва да бъда предоставено упражняването на родителските права, а на бащата е определен разширен режим на лични контакти и задължение за плащане на месечна издръжка на детето в размер на 150 лв. В хода на въззивното производство съдът е отказал събирането на някои от поисканите от ответника доказателства, мотивирайки се, че същите са неотносими към спора.
При така изложените и възприети от въззивния съд правни изводи, формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси №1, №2 и №3 не се явяват разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППВС №1/1974, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и представените от касатора решения по чл.290 ГПК на състави на ВКС, поради което не е налице хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за селекция на касационната жалба.
По поставения процесуалноправен въпрос във връзка с приложението на чл.59 ал.6 СК и задължителното изслушване на двамата родители, при спор относно предоставянето на родителските права, съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение. В съдебно заседание пред първата инстанция е осъществена процедурата по чл.59 ал.6 СК, но майката на детето е отказала да бъде изслушана. Представената от касатора задължителна съдебна практика е относима за случаите, в които съдът в нарушение на процесуалните правила, не е изслушал родителите, както изисква чл.59 ал.6 ГПК, т.е. касае липса на предприето процесуално действие от страна на съда, а не хипотези, при които един от родителите в хода на процедурата по изслушване отказва да изрази становището си.
Въпрос №2 – длъжен ли е съдът да се произнесе по всяка една от предпоставките по чл.59 ал.4 СК при разрешаване на въпроса на кого от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права- също не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. В. решение е съобразено със задължителните указания, дадени на съдилищата с ППВС № 1/1974 г., относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите. Съдът е съобразил добрите родителски и възпитателските качества на двамата родители, добрите условия за отглеждане на детето при всеки от тях, грижите и отношението на родителите към детето, както и привързаността на детето към всеки от тях, и в съответствие с посоченото постановление се е ръководил преди всичко от интересите на детето като е приел, че с оглед по-ниската му възраст /към този момент на 6 години/ майката е по-подходящият родител.
По поставения процесуалноправен въпрос №3 относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доказателства и правомощията му по чл. 266 и чл. 267 ГПК не се констатира твърдяното противоречие със задължителната съдебна практика. С т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК се прие, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, в т.ч. на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, и ползването на семейното жилище, негово е задължението служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В настоящия случай въззивният съд е отказал да допусне някои от поисканите от касатора доказателства не поради несвоевременното им заявяване, а поради други съображения – преценени са като неотносими към спора.
Въпросът как следва да се цени приложеният по делото социален доклад – като експертиза, или свидетелски показания /№7/, не обуславя въззивното решение, респ. няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпреки това, следва да се отбележи, че съобразно установената практика становището на социалните служби служи на съда за ориентир какво от гледна точка на обществото налагат интересите на децата, но не го обвързва и не е доказателство, или доказателствено средство.
Останалите поставени в изложението въпроси – до колко години следва да се счита, че детето е в „ниска възраст“; как следва да се тълкува отказът на единият родител да бъде изслушан по реда на чл.59 ал.6 СК; какви са критериите за изслушване на „други лица“, съгласно нормата на чл.59 ал.6 СК; задължително ли е изслушването на социалния работник, изготвил доклада, в съдебно заседание; когато в социалния доклад е инкорпорирано и становище на психолог, следва ли то да е включено в списъка на вещите лица към съответния съд и необходимо ли е да се яви и да бъде изслушано в съдебно заседание – не са въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и по същество съставляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилна преценка интереса на детето, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, или за обсъждане на събраните по делото доказателства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция може да се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл. 280 ал. 1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
В случая поддържаните основания по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК не са налице, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2014/ 14.10.2014г., постановено по въззивно гражданско дело № 2082/2013 г по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.