3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
С., 13.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2674/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба вх. № 9170 от 03.12.2013 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” чрез пълномощник юрисконсулт Г. Х. против решение № 542 от 21.11.2013 г. по в. гр. дело № 836/2013 г. на Врачански окръжен съд в частта му имащо характер на определение, с която е потвърдено определение № 1843 от 05.08.2013 г. по гр. дело № 1651/2013 г. на Врачански районен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за изменение на решение № 666 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1652/2013 г. на Врачански районен съд в частта му за разноските.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Сочат се нарушения на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по тяхно искане за присъждане на съдебни разноски направено с отговора по чл. 131 ГПК. Излагат се съображения по същество, като се оспорва извода на съда, че с поведението си жалбоподателят е станал причина за завеждане на делото.
Ответникът Х. Г. К. не е представил писмен отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е нарушена нормата на чл. 81 ГПК, задължаваща съдът да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, според която ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска.
Посочените разпоредби, ако се приеме, че изложението поставя въпроса за тяхното приложение, не са обусловили изводите на съда относно присъдените с обжалваното определение в тежест на жалбоподателя съдебни разноски и в този смисъл не удовлетворяват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерството на правосъдието с правно основание чл. 252 и сл. ЗМВР за сумата 5173,30 и за заплащане на обезщетение за 31 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 992,67 лв., поради извършено от ответника плащане след завеждане на делото и тъй като ответникът е дал повод за инициране на делото от ищеца, съдът е приел, че следва да репарира разноските направени от ищеца, въпреки отхвърлянето на иска, поради което с определение от 05.08.2013 г. е отхвърлил молбата на жалбоподателя за допълване и изменение на решението в частта за съдебните разноски. Решението, и в частта за съдебните разноски е потвърдено от въззивния съд, който в мотивите си е обосновал отговорността за разноски на ответника, който въпреки, че със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца през м. януари 2013 г. е предвидил дължимите му обезщетения и е включил дължимите суми във ведомостта за заплатите за м. януари 2013 г. до предявяването на исковата молба 17.04.2013 г. не ги е изплатил.
Отговорността за разноски е обективна. Тя се осъществява по висящия съдебен процес в съответствие със задължението на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция (чл. 81 ГПК), което с обжалваните съдебни актове е сторено от съда.
Отговорността да бъдат понесени направените разноски е обвързана с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса, както и с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Затова, отговорността за разноски се понася от ищеца независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска. На това разбиране почива нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която допуска присъждане на разноски на ответника, само ако с поведението си, той не е дал причина за предявяване на иска и при това, ако го признае веднага.
Не е такъв процесният случай. Както е посоченото с обжалваното определение, ответникът с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за предявяване на осъдителните искове, поради което съдът не е имал основание да присъди разноски в полза на ответника. В този смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не е нарушена.
Предвид изложеното не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 542 от 21.11.2013 г. по в. гр. дело № 836/2013 г. на Врачански окръжен съд в частта му имащо характер на определение, с която е потвърдено определение № 1843 от 05.08.2013 г. по гр. дело № 1651/2013 г. на Врачански районен съд, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за изменение на решение № 666 от 12.07.2013 г. по гр. дело № 1652/2013 г. на Врачански районен съд в частта му за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ