5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
С., 15,04,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2507/15.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Л. Ц. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. Д.И. против решение №54 от 22. 04. 2015г. по гр.д. №103/15г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по касация- [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Ц., чрез пълномощника си – адв.И. е възпроизвела текстово нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Посочила е, че счита решението за неправилно, поради което същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Интерпретирани са накратко мотивите на обжалвания съдебен акт, като е разгледана неправилността и необосноваността на изводите на състава, така квалифицирани и от страната. Поставен е въпроса „ Следва ли да се преценява във вреда на ищеца непредставянето на писмени доказателства и недаването на обяснения на ответник, за когото тези доказателства биха били неизгодни, при положение че ищецът не разполага с необходимата информация, за да ги индивидуализира…”Касаторът Ц. е посочила и трите основания по чл.280, ал.1 ГПК, възпроизвела е текстово нормата, но не ги е обосновала с други доводи. Или по този въпрос дори и да се приеме за релевантен, липсват изложение по допълнителния критерий. Следователно, по същия не се обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Касаторът Ц. е поставила въпроса – „ Необходимо ли е наличие на облигационна връзка между увредения ищец и ответното дружество – застрахователен брокер, за да претендира ищецът вреди на основание чл.49 ЗЗД.” По този въпрос касаторът е сочила, че е разрешен в противоречие с приетото с решение №547/10на ВКС, като така е направен извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, и са възпроизведени текстово основанията по т.2 и 3.
Така формулирания въпрос не е релевантен по смисъл а на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава, който не е обосновал постановения резултат с липсата на облигационна връзка между застрахователния брокер и ищцата / за която е констатирал, че не е доказана/, а с липсата на доказани факти, установяващи непозволено увреждане, както и с недоказаност на пряката причинна връзка между сочените като търпяни от ищцата вреди и действията на служителите на ответниците. Приложеното решение също е без правно значение, дори и да се приеме, че поставения с него въпрос е сочен като релевантен от ищцата. С цитираното решение, съставът на ВКС е дал отговор на въпроса дали могат да се претендират вреди за претърпени такива от деликт, когато деянието, от което са настъпили е форма на неизпълнение на сключен между същите страни договор. ВКС, ІV г.о. е приел, че вредите могат да се претендират само на основание осъществен деликт. Т.е. и да се приеме, че е налице известно сходство в хипотезите по сравняваните съдебни актове, то не е налице противоречие при разрешаване на поставения от ВКС, ІV г.о. въпрос.
Третият поставен въпрос – „ Може ли увредения ищец да претендира на основание чл.49 ЗЗД, вреди претърпени поради действия на ответника – застрахователен брокер извършени спрямо трето лице – възложител на застрахователния брокер.” По този въпрос е посочено противоречие с решение №170/12г. на ВКС, ІІ т.о.
Така поставен въпросът е общ, като касаторът не е посочил връзката между решаващите мотиви на съдебния състав и така поставения въпрос т.е. не е навел никакви доводи за относимост на същия към тези изводи, с които той няма връзка. Такъв въпрос не е бил разрешен със соченото като противоречиво разрешаващо го, решение на ВКС, ІІт.о., с което е разрешен въпроса за материалноправната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45, чл.50 ЗЗД, когато са причинени имуществени вреди по отношение на вещ, ползвана при условията на финансов лизинг. Или не се обосновава наличие на поддържаното основание.
По поставените въпрос 4, 5, 6 и 7 касаторът Ц. не е развила доводи по допълнителния критерий, като се е задоволила само да възпроизведе текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, което не съставлява валиден довод по допълнителното основание. Или дори и да се приемат за релевантни поставените въпроси липсата на посочено поддържано допълнително основание съставлява пречка за допускане на касационно обжалване по тях.
Осмият поставен въпрос – „Може ли да има неточно изпълнение на договора когато длъжникът не получава съдействие от кредитора си, за да изпълни точно, а самото изпълнение се състои в правни действия / сключване на застрахователен договор” при условия и с контрахент, определени от кредитора” дори и да се приеме за релевантен обосновава наличие единствено на общото основание за допускане на касационно обжалване. Твърдяното противоречие при разрешаването му с решение №28/09г. на ВКС, І т.о. не е налице, тъй като с този акт на ВКС е разрешен различен въпрос, а именно – по приложението на чл.95 и чл.97 ЗЗД- забава на кредитора и последиците от нея във връзка с изпълнението на парично задължение. Този въпрос е извън предмета на разглеждания спор и съответно не е бил разрешаван от въззивният съд. Следователно, поддържаното не обосновава основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът Ц. е поддържала основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като е възпроизвела текста му, посочила е, че въпреки „ обширната „ практика на съдилищата във връзка с „гражданския деликт” сложните отношения свързани със застраховането на рисковете при отпускане на банкови кредити били свързани с доверието в банковата система и правилното застраховане намалявало рисковете за стабилността на банковата система като цяло.
Общо разгледаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е обвързано с конкретен въпрос / тъй като по част от въпросите е сочено такова по т.1 на чл.280 ГПК, която изключва приложението на т.3 ГПК/. Дори обаче да се приеме, че то е свързано с всички поставени въпроси – тъй като касаторът Ц. е възпроизвеждала текста му под всеки едни от тях, то общо разгледаното, посочено по-горе становище на страната по основанието не обосновава извод за наличието му.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито общото твърдение за значението на отношенията между страните.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На ответниците по касация не следва да бъдат присъдени разноски. Този извод се налага първо поради това, че към изрично подадения отговор на изложението по чл.284, ал.3, т1 ГПК, такива не са поискани / поискани са разноски само по отговора на касационната жалба/. Освен това, липсват договори, които да установяват договореното и дължимо възнаграждение за касационната инстанция, като списъка по чл.80 ГПК не може да ги замести, тъй като той само очертава претенцията, а не я доказва. Освен това приложените банкови документи, удостоверят плащане по гр. д. № 300/13г и са неотносими към касационното производство.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54 от 22. 04. 2015г. по гр.д. №103/15г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: