О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 16.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 179 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „П. Б. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД срещу определение № 193 от 19.09.2016г., с което е потвърдено определение от 20.06.2016г. по т.д. № 41/2016г. на Великотърновски окръжен съд за връщане на подадената от банката искова молба.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в първоинстанционното производство не му е било съобщено произнасянето на съда по искането му за удължаване на срока за внасяне на държавна такса и поради отказ за предоставяне на такава информация по телефона от деловодителите, е бил в невъзможност да установи съдържанието на разпореждането на съда. С оглед на това и предвид размера на дължимата държавна такса /над 10 000 лева/, е бил поставен в изключително рисковата ситуация да внесе държавната такса след изтичане на срока, което би довело до връщане на исковата молба и задържане на платената сума. Счита, че поведението на съда е довело до ограничаване на адекватната му защита и е процесуално недопустимо, граничещо с нарушение на гражданските му права и най-вече на правото му на достъп до правосъдие. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по съществения за изхода на делото процесуалноправен въпрос: „Следва ли разпореждането на съда, с което се удължава първоначалният срок, да бъде връчвано на страната?“. Счита, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като формираната съдебна практика не държи сметка за обстоятелството, че молителят може да се намира в друго населено място и да няма възможност да извърши проверка на място в деловодството на съда, а на практика деловодствата на съда отказват да предоставят информация по телефона.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че съобщението до ищеца за оставяне без движение на исковата молба като нередовна с указание за внасяне на държавна такса в размер на сумата 10 413 лева е получено на 25.05.2016г., в срока по чл.63, ал.1 ГПК е направено искане за удължаване на срока, което е уважено, срокът е продължен с две седмици и е изтекъл на 15.06.2016г., както и че в продължения срок нередовностите на исковата молба не са отстранени. Счел е за правилен извода на първоинстанционния съд, че актът на съда, с който се произнася по искането за продължаване на срока, не подлежи на съобщаване на заинтересованата страна. Посочил е, че ако жалбоподателят не е получил устно исканата информация или счита, че тя е недостатъчна, е могъл да подаде писмено заявление.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По формулирания от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е налице постоянна съдебна практика – определение № 385 от 04.10.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 147 от 15.03.2012г. по ч.гр.д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., определение №454 от 15.07.2013г. по ч.гр.д. №4232/2013г. на ВКС, ГК, IV гр.о., определение №158 от 18.03.2011г. по ч.гр.д. №145/2011г. на ВКС, ГК, III гр.о., определение №495 от 30.06.2014г. по ч.т.д.1309/2014г. на ВКС, ТК, I т.о. и други. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 ГПК при продължаване на законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Следователно моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. С оглед наличието на постоянна съдебна практика, с която обжалваното определение е съобразено, не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването й по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 193 от 19.09.2016г., с което е потвърдено определение от 20.06.2016г. по т.д. № 41/2016г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТОне подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: