О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2552 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Маршал кредит груп“ ООД против определение № 1132 от 29.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1203 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определение от 23.11.2018 г. по гр. д. № 2151 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-22 състав, за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на н.о.х.д. № 3611 по описа на Специализирания наказателен съд.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли то да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност, както по въпроса следва ли да е налице както обективен, така и субективен идентитет между две дела, за да бъдат налице предпоставките за обусловеност, респективно-да бъде спряно делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Желае обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
Ответниците по частната касационна жалба С. М. и Д. Г. считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорват жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допускането касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд приема следното:
С. М. и Д. Г. са предявили срещу „Маршал кредит груп“ иск за недължимост на вземане в размер на 200 000 лв., за което е била издадена заповед за изпълнение. В исковата молба те са заявили, че поемането на несъществуващо задължение, подписването на договор за ипотека, обезпечаващ това задължение, както и невъзможността да упражнят правото си на възражение срещу заповедта за изпълнение се дължат на упражнявани върху тях действия на принуда и насилие от страна на И. А. М. и В. П. Д., съдружник и собственик на 80% от капитала на ответното дружество. С писмо с вх. № 153688 от 22.11.2018 г. Специализираният наказателен съд е уведомил първоинстанционния граждански съд, че срещу И. М. и В. Д. е внесен обвинителен акт по НОХД № 3611/2018 г. с правна квалификация чл.213а, ал.3 от НК, като пострадали от престъплението са С. К. М. и Д. И. Г.. Въз основа на това писмо Софийският градски съд е спрял производството по гражданското дело до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по наказателното дело.
Софийският апелативен съд е потвърдил определението за спиране. Приел е, че наказателното дело има значение за правилното решаване на гражданското производство, а освен това висящият наказателен процес осуетява упражняването на правото на иск на С. М. и Д. Г. срещу дружеството, което обстоятелство има съществено значение за допустимостта на исковете. Една евентуално влязла в сила присъда ще има значение и за правната квалификация на предявените искове. Според касатора така постановеното въззивно определение е очевидно неправилно, тъй като нямало обективен и субективен идентитет между двете дела, недоумение будели мотивите за осуетяване правото на иск и за значението на наказателното дело за правната квалификация на иска. Освен това въззивният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, тъй като не е извършил служебна справка дали наказателното дело е било прекратено. Всички тези евентуални пороци на обжалваното определение не могат да се квалифицират като очевидна неправилност. Определението не съдържа вътрешни логически противоречия нито в основното съображение за преюдициалността на наказателното дело, нито в допълнителните мотиви относно значението на наказателното дело за допустимостта на иска и правната му квалификация. Това определение не почива и на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Прекратяването на наказателно дело в друг съд не е служебно известно на гражданския съд обстоятелство и е основание за възобновяване на производството, ако се е осъществило, следователно изобщо не е извършено твърдяното от касатора процесуално нарушение. Ето защо въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване на основание очевидната му неправилност.
Формулираният от касатора правен въпрос за необходимостта от пълен субективен и обективен идентитет на делата изхожда от погрешното схващане, че само гражданско дело може да обуслови спирането на производството по друго гражданско дело. Това схващане противоречи както на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, в която няма такова ограничение, така и на съдебната практика и на теорията. За спиране на това основание е достатъчно да има друго дело, чиито изход е от значение за решаване на спряното дело. Обуславящото дело може да бъде както гражданско, така и наказателно, административно, конституционно./“Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова, девето преработено и допълнено издание от 2012 г., стр.479/. В случая се касае за наказателно дело, постановената по това дело присъда ще има действие спрямо всички и ще е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/чл.300 от ГПК/. Тъй като въпросът на касатора засяга само случаите, при които обуславящото дело е гражданско, този въпрос изобщо не е относим към настоящия спор и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1132 от 29.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1203 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „Маршал кредит груп“ ООД срещу определение от 23.11.2018 г. по гр. д. № 2151 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-22 състав, за спиране на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК на производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на н.о.х.д. № 3611 по описа на Специализирания наказателен съд..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: