О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 18.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 9/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц. В. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Х. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 27.10.2010 г., постановено по гр. д. № 9615/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, 67 състав № ІІ-90/9.06.2010 г., постановено по гр. д. № 4906/2010 г., с което са отхвърлени предявените от Ц. В. Д. против [фирма], София искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и на основание чл. 59 КТ вр. К..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване се твърди, че подадената касационна жалба касае материално и процесуалноправни въпроси от изключително значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и че по делото са постановени актове в противоречие с практиката на ВКС по сходни казуси /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Формулиран е правен въпрос относно елементите на фактическия състав за възникване на правоотношението по управление на търговските дружества с държавно участие в капитала, респ. относно логическото тълкуване на чл. 28 от ПРУПДТДДУК, приет с ПМС № 112/03 г., задължаващ изготвяне на бизнес програма на дружеството за постигане на конкретни стопански резултати, както и относно задължението на съдилищата за произнасяне по повдигнатите от страните в съдебното производство доводи. Приложени са Р. № 385/2006 г., ВКС, ІІІ г. о.; О. № 1512 по гр. д. № 1484/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 949/1999 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 1187/2005 г., ВКС, ІІІ г. о.
За ответника по касация [фирма], София чрез процесуални представители юрисконсулти Р. П. и У. Г. касационната жалба е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел за установено, че са налице елементите от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните – чл. 328, ал. 2 КТ. Ищцата /сега касатор/ е заемала ръководна длъжност при ответника – директор на териториално поделение на [фирма]-гр. В., която длъжност е в кръга на лицата, на които е възложено ръководството на трудовия процес по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; налице е договор за възлагане на управлението на предприятието, сключен между М. Г. К.-главен изпълнителен директор на [фирма] и В. Й. М.-председател на Съвета на директорите на [фирма], вписан в Търговския регистър на Агенцията по вписванията; спазен е 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ, до изтичане на който работодателят може да прекрати трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието на това основание; договорът за възлагане на управление е сключен на 9.11.2009 г., а трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 30.11.2009 г., считано от 2.12.2009 г.
Основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице.
Формулираният с изложението материалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото и по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, поради което не е налице посочен от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а процесуалноправният въпрос по същество съставлява оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила-касационно основание за отмяна на въззивното решение поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, неотносимо към производството по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е самостоятелно основание за отклоняване на жалбата от касационно разглеждане съгласно ТР № 1/19.02.2010 г., постановено по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Независимо от това приложените към изложението съдебни решения не касаят фактическия състав на основанието за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ, а се отнасят до изключения от общите правила, касаещи прекратяване на трудов договор от прокурист по Търговския закон; прекратяване на трудов договор със служители от ръководството на сдружение с нестопанска цел, неотносими към конкретния случай.
Относно предпоставките за законосъобразно уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която е трайна и непротиворечива.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-В отделение от 27.10.2010 г., постановено по гр. д. № 9615/2010 г. по касационна жалба от Ц. В. Д. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: