4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
Гр.София, 22.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1071/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Бог Живот и Здраве“ АД София срещу Определение № 861/14 март 2018 г. по в.ч.гр.д.№ 1211/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 439/24 януари 2018 г. по т.д.№ 2140/2017 г. на СГС, VІ ТО, 1 състав, за прекратяване на производството поради липса на компетентност на сезирания съд. В първоинстанционния акт е прието, че при уговорка за пророгация и непредприети действия по защита срещу иска по чл.134 ЗЗД от неявилия се ответник със седалище [населено място], Румъния, българският съд не е компетентен да разреши спора съгласно Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия от СГС. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
С определение № 502/11.09.2018 г. на ВКС, 1 състав на Второ т.о. производството по ч.т.д.№ 1071/2018 г. е спряно до приключване на Конституционно дело № 10/2018 г. на основание чл.229, ал.1 т. 6 ГПК.
С обнародването на Решение № 15/6.11.2018 г. на Конституционния съд са отстранени пречките за движение на производството по настоящото дело, поради което и на основание чл.230 ал.1 ГПК същото следва да бъде възобновено.
При преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя съставът на ВКС приема следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо определение на САС, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че СГС е сезиран с косвен иск по чл.134 ЗЗД, предявен от жалбоподателя – процесуален субституент, упражняващ правата на длъжника си „БУЛРОМ ГЛОБЪЛ ГРУП“ ООД по договор за консултация и промоция № 001/4 април 2014 г. срещу румънско търговско дружество „РЕКРЕКС“ С. поради бездействие и умишлено несъбиране на вземания за 1 139 000 лв.,
Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба, в която е оспорил териториалната, материална и функционална компетентност на българския съд но поради неправилно адресиране на пратката до СРС и служебно препращане на отговора същият е постъпил по делото едва на 1.02.2019 г. – след постановяване на първоинстанционното определение за прекратяване на производството срещу дружеството със седалище в Румъния на основание чл. 28 т.1 от Регламент /ЕС/ 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Според състава на САС извършеното в срок процесуално действие на ответника – подаване на отговор, с който е оспорена компетентността на СГС, следва да бъде съобразено от него като действие, приравнено на явяване пред съд с цел оспорване на компетентността му по смисъла на чл.26, изр. на Регламент 115/2012 г. Заключителните разпоредби на процесния договор за консултация и промоция между ТД „РЕКРЕКС“ С. и „Булром Глобъл груп“ ЕООД съдържат уговорка за решаване на спорове, произтичащи от него по взаимно съгласие, а при липса на такова – от компетентния съд в С., Румъния.
За да потвърди прекратяването, въззивният съд е приел в обжалваното определение за основателно възражението за пророгация на компетентност, заявено с отговора на исковата молба. За неоснователен е счел довода на въззивника, че клаузата за пророгация има действие само между страните по договора и е непротивопоставима на процесуалния субституент, който не може да притежава повече процесуални права от лицето, чиито материални права упражнява и е обвързан от уговорената международна компетентност.
Предвид съдържанието на гореизложените мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че въпросите, изведени от жалбоподателя в първите 4 точки на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не са обусловили решаващите изводи на съда и изхода на делото. Същите са зададени в контекста на оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, изразяващи се в нарушение на принципите на равенство на страните, на състезателното начало в гражданския процес и на служебното начало по чл.7 ГПК. Те са неотносими към процесуалните действия на въззивния съд, който е обсъдил в мотивите си редовно заявените и поддържани от страните доводи и възражения в отговора на исковата молба и в жалбата на ищеца, от които зависи разрешаването на спора за компетентността на сезирания съд.
Значими за законосъобразността и обосноваността на изводите на въззивния съд, а не за изхода на процесуалния спор са формулираните от жалбоподателя въпроси относно действието на клаузата за пророгация в договора спрямо процесуалния субституент и възможността да обвърже трето за договорното правоотношение лице, което упражнява права на свой длъжник по реда на чл.134 ЗЗД. Правният въпрос трябва да се от значение за формиране решаващата воля на съда по предмета на спора, а не за правилността на обжалвания акт. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивния акт по чл.281 т.3 ГПК.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат визираните допълнителни основания за достъп до касация.
Независимо от горното изведените от жалбоподателя въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС или с актове на Съда на Европейския съюз. Съобразено е възражението за договорно учредена компетентност в хипотезата на оспорване по чл.26 изр.2 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., релевирано с отговора на исковата молба. В практиката на съда на ЕС еднозначно се приема, че възражението за международна неподсъдност следва да се направи с първото действие на защита на правата и законните интереси на ответника според националното право. В настоящия случай то е направено с отговора на исковата молба, с който е оспорена компетентността на българския съд.
Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено, не са изложени съображения за неточно тълкуване на приложими норми на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., за необходимост от осъвременяване на съдебната практика, формирана по непълна, неясна или противоречива правна уредба.
Неоснователно е и позоваването на квалифицирана форма на неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. 3 ГПК. Такава би била налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довела до постановяване на очевидно неправилен въззивен съдебен акт. В случая обжалваното определение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 1071/2018 г. по описа на ВКС.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 861/14.03.2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по ч.т.д.№ 1211/2018 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: