О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
[населено място], 24.04.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №751/2011г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗК [фирма] – [населено място], срещу решение №624/15.04.2011г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д.№139/2011 г., в частта, с която е уважен искът на А. Л. З. от [населено място] за неимуществени вреди за сумата от 45 000лв. Касаторът поддържа, че определянето обезщетението за неимуществени вреди е със завишен размер, не отговаря на принципа за справедливост предвиден в чл.52 ЗЗД и е решаван противоречиво от съдилищата. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация А. З. от [населено място] в писмен отговор моли да не се допуска въззивното решение до касационен контрол. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е уважен иск по чл. 226, ал.1 КЗ за сумата от 45 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от З., последица от загуба на близък човек – баща й Л. Б. Т. при ПТП на 24.09.2007г. При уважаване на иска въззивният съд е съобразил изплатената от застрахователя на ищцата сума от 25 000 лв. За разликата до 80 000 лв. е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен като неоснователен. При определяне на общия размер на обезщетението / 70 000 лв./ съдът е взел предвид възрастта на пострадалия – 83 г., най-близката степен на родство между него и ищцата, съществуващите между тях отношения на близост между родител и дъщеря.
Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението. Касаторът е посочил релевантния за крайния изход на делото материалноправен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. При определяне на размера на обезщетението съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретно увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. Не е налице и противоречие с решение № 205 от 26.11.2010г. , постановено по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК , ІІ т.о. по чл.290 ГПК, служебно известно на състава на съда, с оглед на представеното определение № 399 от 23.06.2010г. по т.дело № 218/2010г. по чл.288 ГПК, тъй като при постановяването му са съобразени конкретните факти по делото за обема на за претърпени неимуществени вреди. Доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решаването му е конкретно за всяко конкретно дело. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти.
Не е налице посочено от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решение №318 от 6.08.2009г. по т.д. № 187/2008г. и решение от 8.07.2009г. по гр.дело № 2691/2008г. и двете на Варненския окръжен съд няма данни да са влезли в сила. Съгласно разясненията дадени в т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС само влезлите в сила съдебни решения формират съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2624/15.04.2011 г., постановено по гр.д.№139/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: