О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 25.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1951 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от адв. С. Я., срещу решение № 640 от 04.04.2014г. по в.т.д. № 2824/2015г. на САС, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 634 от 16.04.2015г. по т.д. № 24/2014г. на СГС, ТО, VI – 6 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отменени на основание чл.74 ТЗ по предявения от В. Т. Ц. иск взетите от ОС на [фирма], проведено на 21.12.2013г., решения: 1. За изключването му като съдружник поради системни действия срещу интересите на дружеството; 2. За начина на разпределение на притежаваните от него дружествени дялове и преструктуриране собствеността на капитала и 3. За промяна на дружествения договор, съобразно взетите решения.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че предупреждението за изключване на ищеца като съдружник било формално, като твърди, че в него изрично са били изискани обяснения и документи относно разходването на парични средства, които са теглени от Д. Ц. от банковата сметка на дружеството, но такива не са били представени от съдружника. Твърди, че на съдружника са били връчени и нотариална покана за ОС, съдържаща като точка от дневния ред изключването му, и предупреждение за изключване на съдружник, в което се изискват от съдружника обяснения относно негови действия и действия на свързани с него лица, увреждащи дружеството, като същите документи са приети като доказателства по делото и съдружникът не е възразил срещу редовността на връчването на поканата и на предупреждението за изключването му. С оглед на това поддържа, че въззивният съд неправилно е стигнал до извода, че представеното по делото предупреждение по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ не може да породи целените правни последици, тъй като не съдържа посочено основание за изключване по т.1-4 на чл.126, ал.3 ТЗ и съответната му конкретизация. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че съдружникът не може да бъде санкциониран за действия на трето лице, като сочи, че в случая това са действия на свързано лице – съпругата на съдружника, която е и счетоводител на дружеството. Твърди, че редакцията на разпоредбата на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ не дава основание за направеното от въззивния съд стеснително тълкуване, че се касае само за действия, извършени в определено качество, като счита, че няма основание от обхвата на тази разпоредба да се изключат действия, за които съдружникът твърди, че е извършил в качеството на управител. Касаторът представя изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Приложима ли е санкцията по чл.126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в ал.3, т.1-3 от цитираната разпоредба, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл.145 ТЗ?
2. Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди на дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му като управител?
3. Следва ли в предупреждението, отправено до съдружник, да бъдат описани конкретните нарушения на закона и дружествения договор, които представляват основание за неговото изключване?
4. Допустимо ли е приложението на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ по отношение на съдружник, когато „действията против интересите на дружеството” по смисъла на същата разпоредба са извършени от съпруг на съдружника и брачната връзка не презумира ли знание на съдружника за тези действия?
Поддържа, че спорът по настоящото дело е от съществено значение както в конкретния случай, така и има значение за развитието на правото изобщо, тъй като има опасност да се създаде порочна съдебна практика и в този смисъл има риск да се застрашат интересите на страните, участващи в сходни производства. Счита, че по смисъла на посочените от него аргументи настоящият казус придобива особено значение във връзка с точното прилагане на закона, както и развитието на правото в практически и в нормотворчески аспект.
Ответникът по касация В. Т. Ц. не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че събраните по делото доказателства не доказват законосъобразно проведена процедура по изключване на съдружник по реда на чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ – поради неизпълнение на задължения като съдружник и действия против интересите на дружеството. Приел е, че представеното по делото предупреждение по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ не отговаря на изискванията на закона и не може да породи целените правни последици, тъй като не съдържа посочено основание за изключване по т.1-4 на чл.126, ал.3 ТЗ и съответната му конкретизация – в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие и кога е извършено; кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Посочил е, че от съдържанието на предупреждението е видно, че се твърдят извършени действия от счетоводителя на дружеството, която е и съпругата на изключения съдружник в предхождащ период от време /средата на 2012г. до юни 2013г./ – теглене на суми от сметката на дружеството и липса на информация същите да са разходвани в интерес на дружеството; непредставяне на посочени от управителя счетоводни документи; прехвърляне на валидни вземания от клиенти на фирмата на трето лице – фирма, собственост на счетоводителката, т.е. съпругата на съдружника, като е изведен изводът, че тези действия са извършени от съдружника или най-малкото с негово съгласие. Въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, според която съдружник не може да бъде изключен по реда на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ за действия, които е извършил като управител, и е приел, че по аргумент за по-силното основание, той не може да бъде изключен за действия, извършени от трето лице, за които в случая е изведено предположение, че са извършени от него или най-малкото с негово съгласие. Посочил е във връзка с твърденията за свързаност между съдружника и счетоводителя на дружеството – негова съпруга, че законодателят не е придал правно значение на тази свързаност в изрична правна норма със съответните правни последици, както е направил това в други разпоредби на ТЗ. От друга страна е приел, че по делото не са събрани доказателства, че в периода от средата на 2012г. до юни 2013г. са извършени посочените в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ действия от счетоводителя на дружеството, съответно, че изключеният съдружник е знаел за тези действия, поради което само въз основа на посочената свързаност между лицата не може да се приеме за доказано нарушение на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, което да обоснове изключването на съдружника.
Във връзка с възражението на въззиваемия ищец относно предупреждението и невъзможността за организиране на защитата му, въззивният съд е добавил, че по принцип непосочването на извършено конкретно нарушение от изключения съдружник в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ ограничава правото му на защита срещу намерението за изключването му – да се подготви за заседанието на общото събрание, евентуално да коригира поведението си, ако нарушението позволява това. Посочил е, че на проведеното на 21.12.2013г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество са обсъждани твърдяни нарушения на изключения съдружник, които не са посочени по същия начин в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, и това е ограничило правото на защита на съдружника по посочения начин. Приел е, че изискването на документи и обяснения от съдружника с предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, съответно непредставянето на същите от съдружника в определения срок, не освобождава дружеството от задължението да докаже твърденията си за допуснати нарушения от съдружника при условията на пълно и главно доказване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите три материалноправни въпроси са релевантни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили решаващите му изводи. Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като касаторът не доказал противоречиво разрешаване от съдилищата на поставените въпроси, като не е представил доказателства за наличието на влезли в сила съдебни решения, в които са формирани противоречиви изводи по тези въпроси. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалваното решение правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. От една страна касаторът не е изложил твърдения, обосноваващи наличието на поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване. От друга страна, по формулираните материалноправни въпроси е създадена постоянна съдебна практика, от която въззивният съд не се е отклонил. По първите два въпроса в решение № 56 от 08.09.2010г. по т.д. № 472/2009г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 196 от 22.11.2013г. по т.д. № 665/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени в производство по чл.290 ГПК, е прието, че отговорността на управителя е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружествата; различава се от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.1 – т.3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник. По третия въпрос е постановено решение № 3 от 19.02.2010г. по т.д. № 482/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., в което е прието, че в предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключването по т.1-4 на чл.126, ал.3 ТЗ, като с оглед основанието следва да е налице и съответната му конкретизация – в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Прието е, че с предупреждението до съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията на чл.126, ал.3 ТЗ, евентуално и да коригира поведението си, ако нарушението позволява това.
Четвъртият материалноправен въпрос е поставен във връзка с твърдение на касатора за извършени от съпругата на изключения съдружник действия против интересите на дружеството. По начина, по който е формулиран, въпросът не съответства на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства, че в периода от средата на 2012г. до юни 2013г. са извършени посочените в предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ действия от счетоводителя на дружеството и с оглед на това е заключил, че само въз основа на посочената свързаност между лицата не може да се приеме за доказано нарушение на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, което да обоснове изключването на съдружника. Поради това въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 640 от 04.04.2014г. по в.т.д. № 2824/2015г. на САС, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: