О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 27.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 935 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената на 18.07.2011 год. касационна жалба от Т. С. С. и А. С. С. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат К. Б., против въззивното решение от 3.06.2011 год. по гр. д. № 587/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 26.07.2005 год. по гр. д. № 1273/2000 год. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Н. Г. К. /С./ и И. Г. Л. /Г./ искове за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС спорните земеделски земи в землището на [населено място], [община] са били собственост на общия им наследодател Л. И. К..
С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати. Съображенията за този извод са следните:
Видно от представеното в първоинстанционното производство и приложено на л. 3 от същото удостоверение за данъчна оценка на спорните имоти, същата възлиза на сума под 5 000 лв. за всеки от имотите. Съгласно действуващия към момента на предявяването на исковете закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, цената на иска за собственост се определя от ? от данъчната оценка на имота, чийто размер в случая, определен съгласно чл. 55, ал. 3 ГПК /отм./ на сумата 457.10 лв. и в допълнителната молба на ищците, сега касатори, от 6.12.2000 год. не е бил спорен по делото. Този размер на цената на исковете обуславя необжалваемостта на въззивното решение по тях пред касационната инстанция. С оглед на тези съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане, с присъждане на направените и претендирани от ответницата И. Г. разноски за настоящето производство, поради което и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на Т. С. С. и А. С. С. от [населено място], подадена чрез адв. К. Б. против въззивното решение от 3.06.2011 год. по гр. д. № 587/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 935/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.
Осъжда Т. С. С. и А. С. С. от [населено място] да заплатят на И. Г. Г. направените в настоящето производство разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от касаторите, на които да се изпрати препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: