О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 28.06. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди и десета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д.N 242 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Р. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. Ц от АК-София срещу определение на Софийски градски съд по гр.д. № 2295/2009 г., постановено в з.з. на 19.01.2010 г., с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ Р. Д. П. е осъден да заплати на „Център за г. мобилност” ЕООД гр. С. деловодни разноски в размер на 38,84 лв., както и срещу определение по същото дело, постановено в з.з. на 25.01.2010 г., с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ е изменено въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на СГС, ІV-а отд., както следва : „като на ред 18 и 19 от диспозитива на решението думите „ и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗД сумата 38,84 лв.”, не се четат”. Поддържа се оплакване за неправилност на постановените определения с искане за тяхната отмяна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпило писмено възражение от адв. М от АК-София като пълномощник на „Център за г. мобилност”ЕООД гр. С., в което изразява становище за неоснователност на частните жалби, поради което моли те да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на доводите на страните относно валидността и законосъобразността на атакуваните съдебни актове, намира за установено следното :
Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК. Частната жалба срещу определението от 19.01.2010 г. е процесуално недопустима, а частната жалба срещу определението от 25.01.2010 г. е основателна.
С решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-а отделение, е отменено решението на Софийски районен съд, 28 с-в от 12.01.2009 г. по гр. д. № 24984/2007 г., с което са отхвърлени исковете на Р. Д. П. от гр. С. срещу „Център за г. мобилност” ЕООД гр. С., с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, за сумата от 50 лв., обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 9,90 лв. – обезщетение за имуществени вреди и тези искове са уважени. Ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца и разноски в размер на 38,84 лв., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./, като погрешно е посочено чл. 64, ал. 1 ЗЗД. Това въззивно решение предвид разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./ е окончателно и не подлежи на касационен контрол. По молба на въззиваемото дружество и на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските с обжалваното определение от 19.01.2010 г. като е осъдил Р. Д. П. да заплати на „Център за г. мобилност” ЕООД гр. С. деловодни разноски в размер на 38,84 лв. Това определение касаещо разноските по делото няма самостоятелно съществуване и е част от основното решение и като такова се инкорпорира в него. Постановеното в хода на въззивното производство решение не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, от което следва, че на такъв не подлежи и постановеното в з.з. на 19.01.2010 г. определение на въззивния съд по чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ относно разноските. Не може да се приеме, че има процесуална възможност за обжалване на определението за разноските, тъй като по този начин се стига до прилагането на различен процесуален режим по отношение на части от решението, което е едно цяло и е подчинено на един и същи ред на обжалване. В тази връзка е и постановеното в т. 6 от Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/17.07.2001 г.
Ето защо, частната жалба на Р. Д. П. срещу определението на въззивния съд, постановено в з.з. на 19.01.2010 г. като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.
Що се касае до частната жалба срещу определението на въззивния съд, постановено в з.з. на 25.01.2010 г., с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ е изменено въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на СГС, ІV-а отд., както следва : „ на ред 18 и 19 от диспозитива на решението думите „ и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗД сумата 38,84 лв.” не се четат”, същата се явява основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Така постановеното определение не е на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./, а на основание чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./ – допускане поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение. Това е така, тъй като в мотивите на решението съдът е приел, че на основание чл. 64, ал. 2 ГПК/отм./ на ответното дружество следва да му бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер на 38,84 лв., от които 3,60 лв. – държавна такса и 35,24 лв. адвокатско възнаграждение по компенсация, а в диспозитива на решението ответното дружество е осъдено да заплати тази сума като деловодни разноски на въззивника-ищец, т.е. налице е противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, което по своя характер представлява очевидна фактическа грешка. Тя обаче може да бъде отстранена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./ – след призоваване на страните и с постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка. Постановеното определение в з.з. на 25.01.2010 г. в тази насока като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено и в тази част делото върнато на въззивния съд за постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка при условията на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./, след като се призоват страните.
С оглед на горното, Върховният касационен съд , състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 7* от 03.02.2010 г. на Р. Д. П., чрез процесуалния му представител адв. Ц от АК-София срещу определение на Софийски градски съд по гр.д. № 2295/2009 г., постановено в з.з. на 19.01.2010 г., с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ Р. Д. П. е осъден да заплати на „Център за г. мобилност” ЕООД гр. С. деловодни разноски в размер на 38,84 лв.
ОБЕЗСИЛВА определението, постановено в з.з. на 25.01.2010 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-а отд., с което на основание чл. 192, ал. 4 ГПК/отм./ е изменено въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на СГС, ІV-а отд., както следва : „ на ред 18 и 19 от диспозитива на решението думите „ и на основание чл. 64, ал. 1 ЗЗД сумата 38,84 лв.”, не се четат” и ВРЪЩА делото в тази част на Софийски градски съд за постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 2295/2009 г. на СГС, ІV-а отд., при условията на чл. 192, ал. 2 ГПК/отм./, след като се призоват страните по делото.
Определението в частта му, с която частната жалба с вх. № 7* от 03.02.2010 г. на Р. Д. П. е оставена без разглеждане, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: