3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 329
София, 29.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 965/2012 година
Производство по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 5657/11.07.2011 г., подадена от управителя на [фирма] В. И. Ц. и по частна касационна жалба вх.№ 6022/25.07.2011 г., подадена от В. И. Ц. в лично качество срещу определение № 1138 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1928/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1407/2008 г. на Софийски градски съд. С това определение първоинстанционният съд прекратил като недопустимо производството по делото, образувано по предявения от В. И. Ц. иск с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.431, ал.2 ГПК (отм.) срещу [фирма], [населено място] за установяване несъществуването на вписаните по партидата на [фирма] с решение № 4 от 18.02.2002 г. по ф.д.№ 8196/1993 г. на СГС обстоятелства.
Частните жалбоподатели поддържат доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд относно липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск, като излагат подробни съображения в тяхна подкрепа. Жалбоподателят [фирма] е обосновал допустимостта на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „налице ли е правен интерес от воденето на делото и допустим ли е предявения иск”.
Жалбоподателят В. И. Ц. поддържа, че въпросът за допустимостта на иска е разрешен с влязло в сила определение № 51 от 30.01.2008 г. по ч.гр.д.№ 159/2008 г. на Софийски апелативен съд, а допускането на въззивното определение до касация се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1./ Към кой момент се преценява наличието на правен интерес от воденето на делото в хипотезата на неколкократно прехвърляне в хода на производството на спорното право и 2./ Има ли правен интерес от продължаване на делото ищецът – съдружник, в случай че в хода на производството по предявения иск с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.431, ал.2 ГПК (отм.) е изключил втория съдружник, но последният е оспорил изключването си по съдебен ред и производството по предявения по чл.74 ТЗ иск не е приключило с влязло в сила решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. И. Ц. иск срещу [фирма] за установяване по реда на чл.97, ал.1 във вр. с чл.431, ал.2 ГПК (отм.), че вписаните с решение № 4 от 18.02.2002 г. по ф.д.№ 8196/1993 г. на СГС въз основа на решение на ОС на съдружниците от 12.10.2001 г. обстоятелства – заличаване като съдружник на „Б.” АГ”, вписване като съдружник на „Б. Х.” Гбмх, Германия и прехвърляне на дяловете на заличения съдружник на новоприетия в [фирма] са несъществуващи обстоятелства.
След като определението за прекратяване на производството като недопустимо е било отменено с определение № 51 от 30.01.2008 г. по ч.гр.д.№ 159/2008 г. на САС, сезираният Монтански окръжен съд е уважил отвода за местна подсъдност и е препратил делото по компетентност на Софийски градски съд, пред който е образувано гр.д.№ 1407/2008 г..
С определение № 4242 от 23.03.2011 г. Софийски градски съд прекратил производството по делото по съображения, че обстоятелствата, чието несъществуване се иска да бъде установено, са заявени за вписване от ищеца като управител на [фирма] и поради това той няма качеството на трето лице по смисъла на чл.431, ал.2 ГПК (отм.), като освен това е изтъкнато, че за него липсва правен интерес от воденето на иска, тъй като от приложеното удостоверение от 12.05.2009 г. на Агенцията по вписване било видно, че ответното дружество [фирма] се е преобразувало в Е. и ищецът е станал негов управител и едноличен собственик на капитала му.
С обжалваното определение въззивният съд споделил правните изводи на първоинстанционния съд относно липсата на правен интерес от предявения иск, като изложил и съображенията, че целените с този иск правни последици – заличаване на вписаните обстоятелства нямат обратно действие, а действието им е в бъдеще.
С оглед мотивите на въззивното определение, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато. Поставените въпроси не могат да бъде определени като значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им не е обуславящо за неговия изход. Твърдения и доказателства за наличие на висящ спор по чл.74 ТЗ относно законосъобразността на решението за изключване от дружеството на съдружника „Б. Х.” Гбмх, Германия не са въведени в процеса и съответно не са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Основното му съображение, за да счете производството за недопустимо, е че целяното с иска премахване на негативните последици от действията на „Б. Х.” Гбмх, К. за прекратяване на участието на [фирма] в [фирма] и в [фирма], извършени преди изключването му като съдружник, не могат да бъда постигнати предвид действието на правните последици на решението по предявения иск, които имат действие за в бъдеще. Освен това поради преобразуването на дружеството е налице правоприемство, а не прехвърляне на спорното право, от което следва, че поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, поради което и с оглед задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не следва да се преценява наличието на сочените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1138 от 20.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 1928/2011 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: