О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 30.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3107 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс” АД срещу решение №802 от 04.04.2018 г. по в.т.д.№3098/2017 г. на САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №542 от 20.03.2017 г. по гр.д.№5242/2015 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от ЗК „Лев инс” АД срещу „Порше лизинг БГ” ЕООД, кумулативно съединени осъдителни искове: по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 36 432.34 лв., обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по чл.16, ал.3 от Рамков застрахователен договор №000-9-286/0011076, въз основа на който е сключена застрахователна полица №170-4-144/U1/06-01845 за прехвърляне на собствеността върху лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 430.69 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 30.03.2012 г. до 03.08.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. При застраховано вземане по договор за лизинг до края на срока на договора, настъпилото прекратяване на договора за лизинг, би ли довело до намаляване размер на отговорността и на застрахователя за тази част от лизинговите вноски, които са дължими до монета на прекратяване на договора. 2. В този случай при заплатено обезщетение до края на лизинговия договор и при липса на уведомяване за прекратен договор за лизинг, дължи ли застрахованото лице обезщетение на застрахователя за получено недължима сума. 3. Пазарната цена на лек автомобил, съизмерима ли е към стойността на застрахователното вземане по договор за лизинг.
Ответникът по касация „Порше лизинг БГ” ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че както в предходното производство между същите страни /гр.д.№385/2014 г. на СГС/, така и в настоящото, ищецът е заявявал и поддържал едни и същи правни твърдения, основани на едни и същи факти – че е изплатил изцяло на противната страна застрахователно обезщетение в размер на всички вноски по конкретния лизингов договор, поради което за ответника – лизингодател по договора за лизинг и застрахован по процесния договор за застраховка, е възникнало задължението да му прехвърли лизинговата вещ – описания автомобил. Посочил е, че и в двата случая – по приключилото дело и по настоящото, претенциите на ищеца ясно и еднозначно се основават на Рамков договор между страните от 2006 г., Анекс №5 и Анекс №6 към същия, като се твърди, че изпълненото от страна на ищеца задължение за плащане към противната страна по последния анекс, пораждало правото му да иска прехвърлянето на собствеността върху лизинговия автомобил, като и в двата случая ищецът основава твърденията си, по приключилото дело – под формата на възражение, а в настоящото – като основание на иска си, на възникването и съществуването на правото му да иска от противната страна прехвърлянето на лизинговия автомобил, съществуването, на което му право обаче, вече е отречено със сила на пресъдено нещо с предходното, влязло в сила решение по приключилото дело между същите страни. Изложил е съображения, че възражение точно в изложения смисъл и със същото съдържание, ищецът е релевирал по приключеното дело и същото възражение е отхвърлено изрично от съда, като неоснователно, поради което е достигнал до извод, че след като релевираното от ищеца в предходното дело негово възражение, основано на същите фактически твърдения, на които се основава и предявеният иск по настоящето дело, доколкото е съставлявало съществена част и главна форма на защита срещу предявения иск, е разглеждано и отхвърлено от съда, като неоснователно по същество, то също се обхваща от силата на пресъдено нещо на предходното влязло в сила решение между страните, доколкото съставлява част сложното правоотношение – предмет на приключилото с влязло в сила решение, предходно дело между същите страни. Счел е, че този извод не се променя от обстоятелството, че в настоящото производство ищецът претендира не реално изпълнение на твърдяното от него притезание към ответника – за прехвърлянето на автомобила, а вреди от неизпълнението на същото, което формално юридически сочи на друго основание на иска, схващано обаче само като правна квалификация на същия – основанието на иска следва да се схваща не само като правната му квалификация, но и като съвкупността от твърденията на ищеца относно обстоятелствата, на които същият се основава, и от които тази квалификация произтича – чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, и доколкото фактическите твърдения, на които ищецът основава настоящия си иск, съвпадат с тези, на които е основавал защитното си възражение срещу иска на противната страна в приключилото с влязло в сила съдебно решение производство между страните, то и в двата случая основанието, на което ищецът базира исканията си, съвпада. Поради изложеното е намерил, че възможността за повторно предявяване за съдебна защита, на същото субективно материално право на ищеца, съществуването на което е вече веднъж отречено с влязлото в сила решение между същите страни, е преклудирана /в този смисъл Решение № 115/2012 г. по т.д.№ 883 по описа за 2010 г. на ВКС, ТК, Първо Т.О./.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от касатора въпроси /свързани с основателността на предявените искове/, по никакъв начин не са обусловили правната воля на съда, счел производството по делото за недопустимо поради силата на пресъдено нещо на предходното влязло в сила решение между страните. В този смисъл не се установява наличие на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, респективно такова не може да бъде допуснато по посочените въпроси.
С оглед изложеното и тъй като в случая в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в касационната жалба доводи за неправилност на решението не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право и не могат да бъдат обсъждани в настоящия стадий по селекция на касационните жалби, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, каквато освен, че не се твърди от касатора, в случая не се и установява/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 1 800 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №802 от 04.04.2018 г. по в.т.д.№3098/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс” АД[ЕИК] да заплати на „Порше лизинг БГ” ЕООД[ЕИК] сумата от 1 800 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.